Аз съм глух. От дете съм така. Прекарах менингит и от тогава нищо не чувам, но за сметка на това развих другите си сетива.

Не, нямате представа, какво е да си глух. Не е тишина, в която нищо не чуваш. Тишината е странна. Тя е говореща вътре в теб. Има своите звуци, има своята мелодия. Различна от всичко друго. Не мислете, че като си запушите ушите и вече сте глух.

 Горещо е.  По напечения асфалт с отворени човчици птичките кълват песъчинки. Видях го отдалеч, че е долепил ухо до стария кестен. Гледаше така, сякаш е в друго измерение. Доближих и го докоснах по рамото.

- Какво слушате?

А той сложи пръст на устата си и ми каза с ръце да изчакам. Търпеливо стоях под сянката.

- Слушам дървото, ако искаш и ти опитай.

- Но аз съм глух.

- Това не ти пречи да чуеш дървото.

- Добре.

Сложих ухо върху грапавия ствол.

Чудно е. Кестенът си говореше чрез корените със земята, а листата шепнеха на въздуха и слънцето. Сякаш хиляди създания бяха събрани в него, а разговорът им беше музика. Една симфония от тихи звуци.

- Прекрасно е! Хората не могат да говорят така.

Започна да ми отговаря с ръце и после махна.

- Изчакай! Не трябва да махам, като пеперуда пред теб, за да ме разбереш.

Изведнъж чух гласа му в главата си, като някакво ехо, идващо от безкрая.Освен това имаше и образи. Преливащи се образи, аромати и... Нещо, което никога не можеш да възприемеш със слуха си.

- Много бързо влязох в теб. Явно си развил емпатията си повече от чуващите.

- Всъщност ти кой си?

- Никой.

- Защо с другите хора не мога да общувам така?

- Просто е. С годините са загубили дарбата дадена им от Бог да имат и други усещания, освен тези на плътта.

- Чуващите, дали чуват така дърветата и другите неща край себе си.

- Повечето не, защото приемат само импулсите на материалните си сетива. Приеми, че ти си на по-горно стъпало от тях, а не инвалид без слух. Болестта ти е дала способността да отвориш някои затворени врати.

- Значи, всяко зло за добро.

Той се усмихна.

- На тази земя не знаем, какво е зло и добро. Само Той го знае. Ние сме жалки в опитите си да разнищваме Истината. Аз трябва да тръгвам. А ти послушай и другите живинки край теб. Ще ти кажат много неща, които не знаеш.

Тръгна по пустата улица и докосваше всяко дърво край което минаваше.

Отново долепих ухо на кестена. Вече си говорех с него...

Всъщност, говорех си с Бог.