Вярно е, че пресичах неправилно улицата, но той трябваше да спре навреме, трябваше да реагира по някакъв начин, просто защото имаше време да го направи - скоростта, с която се движеше, не бе особено висока, така поне ми се стори, докато го мярвах с периферното си зрение.
Обаче не успя да спре навреме. Изскърцаха спирачки и калникът на таксито закачи левия ми крак. Докато падах на предния капак, усетих как коляното ми изхрущя подобно на настъпен охлюв. Преди няколко дена бях настъпила без да искам един, затова помнех звука, помнех и лекото подхлъзване след това, което ми подсказа, че мекотелото няма да го бъде. И наистина, бе се размазало. А сега мен ме бяха размазали.
Лежах на капака с разперени настрани ръце и се взирах в лицето на шофьора, който ме гледаше стреснато, стиснал здраво волана. Чуха се викове на уплаха, после някъде наблизо заплака дете.
След като се уверих, че съм жива, бавно се надигнах на лакти и понечих да се обърна по гръб. Таксиметровият шофьор едва ли щеше да има н ...