Дядо Петко вторачи тъжните си очи в термометъра. Температурата в малкото таванско помещение, където живееше той, беше паднала до рекордните за тази зима минус 3 градуса, което не беше изненадващо, като се има предвид, че навън беше минус 15. Двата дрипави пуловера, които бе навлякъл един връз друг, и войнишкият шинел, подарен му от негов братовчед преди повече от четирийсет години, не можеха да стоплят старото му измършавяло тяло. Но той не се предаваше и се бореше със зъби и нокти за живота си.
Дядо Петко живееше сам; неговата съпруга бе починала преди четири години, а единственият му син бе заминал за Америка с парите от продажбата на семейната гарсониера. Но пък си имаше таванчето, за което плащаше 50 лева наем, така че не се налагаше да спи под звездите.
Дядо Петко страдаше от няколко сериозни хронични болести и почти цялата му пенсия отиваше за лекарства, но въпреки това успяваше някак си да оцелее. Добри съседи му даваха хляб, а понякога дори и лев-два, но това, което го спасяваш ...