Най-после успях да си уредя следобедна среща с Тони. От радост ми идеше да прегърна мъжа й, когoто сутринта засякох на площадката между етажите да прави сутрешна гимнастика - нещо средно между кунг-фу и аеробика. Бивш военен, страдащ от мания за перфектна стойка, не пропускаше разкършването на перки в студ и жега.
С него уж сме в мирни отношения, понякога ме вика да поправям дребни тайфуни в дома им. Така се запознах с Тони - беше счупила бравата в кухнята и Господин Полковникът ми се оплака в асансьора.
- Сега идвам, жена ти да сипва ракийка.
Хвърлих багажа и един час поправях бравата, а можех да го направя за 15 минути. Тони се усмихваше изкусително срещу мен, режейки със садистична прецизност зелевата салатка и на мен ми затрепераха ръцете, коленете и сърцето.
Още на обяд уредих излизането, купих любимото й цвете, изкъпах се и си облякох маркова риза, която подхожда на цвета на очите ми.
Не можах да дочакам до 4 часа.
Заключих вратата, спуснах се по стълбите до долния етаж и се прек ...