Тортата
Най-после успях да си уредя следобедна среща с Тони. От радост ми идеше да прегърна мъжа й, когoто сутринта засякох на площадката между етажите да прави сутрешна гимнастика - нещо средно между кунг-фу и аеробика. Бивш военен, страдащ от мания за перфектна стойка, не пропускаше разкършването на перки в студ и жега.
С него уж сме в мирни отношения, понякога ме вика да поправям дребни тайфуни в дома им. Така се запознах с Тони - беше счупила бравата в кухнята и Господин Полковникът ми се оплака в асансьора.
- Сега идвам, жена ти да сипва ракийка.
Хвърлих багажа и един час поправях бравата, а можех да го направя за 15 минути. Тони се усмихваше изкусително срещу мен, режейки със садистична прецизност зелевата салатка и на мен ми затрепераха ръцете, коленете и сърцето.
Още на обяд уредих излизането, купих любимото й цвете, изкъпах се и си облякох маркова риза, която подхожда на цвета на очите ми.
Не можах да дочакам до 4 часа.
Заключих вратата, спуснах се по стълбите до долния етаж и се прекръстих: ”Само да не ни спипа мъжът й”.
Изтърсих се половин час по-рано и я заварих да се върти около масата като разярена пантера. На плота бяха изсипани половината кухненски шкаф и хладилник. Протегнах ръце да я гушна, но тя ме пресече нервно:
- Не ми е сега до това. Мъжът ми нареди да има домашна оригинална торта докато се върне. Майка му и баща му имали годишнина от сватбата и били поканили специални гости.
- Ще отскоча до Плиска да купя малко отрова за плъхове - пошегувах се аз.
Очите й се насълзиха. Опитах се пак да я гушна, но тя изфуча като ядосана котка.
- Ела да те гушна - дръпнах я нежно - ще измислим заедно нещо.
- Ти не разбираш. Дори торта „Неделя” не е достойна за майка му.
Като в транс започна да преподрежда пакети и пакетчета на масата. Трябваше да й помогна. След скорошния ден на плажа по монокини, дължах й го. А като хич не ме биваше в готвенето, как щеше да стане, недоумявах.
- Да потърсим рецепта из интернет, има толкова сайтове - предложих й нежно.
Тя само поклати глава. Мъжът й щеше да се прибере след няколко часа, тортата трябваше да бъде готова.
Тони се разхлипа отчаяна на гърдите ми и аз я повлякох на пода. Хвърлих ризата, а нейната рокля остана без цип. Тъкмо я целувах по гърдите страстно и чух ключа в бравата да се превърта. Скочихме като пружини и двамата. Бутнах я в банята, аз щях да посрещна удара. Успях да вдигна ципа си и да нахлузя кухненската престилка на голо, заемайки позата на Давид пред масата с продукти.
Полковникът отвори вратата и ме изгледа свирепо.
- Ти какво правиш тук, бе? - кресна ми той.
Отговорих миролюбиво ухилен.
- Ти как мислиш?
Той сложи ръце на кръста и се приближи.
- Остава да кажеш, че си дошъл да направиш тортата, защото некадърната ми жена дори това не може да свърши.
- Абсолютно точно, полковник. - отговорих като войник.
Съседът ме изгледа от главата до петите.
- Откога готвачите са полуголи?
Вдигнах марковата риза пред носа му и казах бааавно.
- Двеста лева е, мислиш ли, че ще рискувам да я похабя за едното нищо.
Полковникът присви очи подозрително.
В това време Тони излезе от банята жълта като лимон.
- Много ми е зле, ще си легна. Сигурно е летен вирус.
Мъжът я изгледа ледено.
- Този вирус винаги те хваща, щом трябва да ходим у майка ми.
Услужливо предложих:
- Идете да й помогнете, аз ще се справя сам.
- Не, предпочитам да гледам - категорично заяви полковникът и седна на близката табуретка до масата.
Сега я втасахме, помислих си аз. Огледах всички продукти и най-познатото, което фиксирах, бе пакет и половина бисквити „Закуска”. Ще почна от тук.
Избрах една симпатична по-малка форма и ги изсипах в нея. После ги върнах обратно.
- Това някакъв нов вид торта ли е - попита ме иронично военният. Явно чакаше да се издъня и да ме смели от бой.
- Проверявам дали стават на брой и дебелина.
Мисли, мисли, мисли, повтарях си непрекъснато. Импровизирай. Използвай проклетия мозък по същество.
Не знам защо, сетих се за прабаба ми Стойна, която готвеше всичко с любов. Спомних си мириса на бисквитена торта, която приготвяше всеки път, когато отивах на село.
Подредих бисквитите в две колони. Такаа. Какво правеше баба с тях? Топеше ги в нещо течно. Огледах се – единственото течно на масата бе кутия бананов нектар и два пръста бяло вино в скъпарска бутилка. Започнах като фокусник да потапям бисквитите в натуралния сок и да ги редя плътно една до друга. Полковникът гледаше с нескрит интерес. Първи ред беше готов. Имаше и нещо, дето се слагаше между бисквитките. Нишесте! Обаче нито знаех къде е, нито как се вари.
Пак се огледах като куче следотърсач да открия подходящата смес за мазане. Освен една „Активиa” и малко шипков мармалад нищо друго не видях. Това ще е. Гъстичко е след смесването, ще напръскам малко и с бялото вино. Супер е на вкус! Намазах първия ред, изглеждаше добре. Повторих процедурата, обаче мармаладеното кисело мляко бързо свърши. Избиха капки пот не само на челото ми, а и под езика дори. И не беше само от жегата. Почнах да преглъщам на сухо.
- Ще пийна чаша вода, че от жегата почна да ми прималява.
- Каква вода, какви пет лева. Сега ще донеса бира - великодушно отсече военният и излезе.
Имах пет минути докато слезе до магазина и се качи отново. Отворих всички шкафове под мивката и над мивката - нищо.
Къде Пипи крие своите съкровища? Където никой не очаква. Обувките - в панерчето за хляб!
Кутията за хляб! Отворих я с надежда. Даа! Половин бурканче желе от ягоди и недоядена кутия течен шоколад. Тайните съкровища на Тони. Спасен съм! И Тони е спасена.
Намазах последния пласт натопени в бананов нектар бисквити с течен шоколад, а отгоре полирах с желето от ягоди. Обаче май не изглеждаше много добре така гладко, трябваше да се поръси с нещо. Необичайно, вкусно, интересно.
Но нищо не виждах. Примирено седях на зелената табуретка и умувах, когато военният се върна с две бири и пакетче обелен солен слънчоглед.
- Тъкмо това ми трябваше, четеш ми мислите, комшу.
Пред смаяния поглед над ревнивеца поръсих щедро тортата с опечени солени слънчогледчета. Обърнах се и с лявата шепа гребнах малко корнфлейкс, а с дясната ментови желирани бонбонки.
Победоносно метнах шедьовъра в хладилника и заявих гордо:
- Сега може да пием по бира.
Облякох внимателно ризата. Побъбрихме за това-онова с военния, който ме гледаше с нескрито възхищение, пожелах приятно празнуване и си тръгнах успокоен.
В девет часа вечерта Госпожа Великолепие се обади да поиска рецептата за уникалната торта, но аз високомерно подобаващо поясних, че е стара фамилна тайна. Тя, а после и нейните изискани гости, ме убеждаваха да споделя с тях моята кулинарна тайна, но аз останах непреклонен.
Благодарение на тази феноменална торта, година по-късно притежавам наградата Златна лъжица и златното момиче в живота ми, жената на полковника.
© Илияна Каракочева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Севделин, запази я непременно. Освен, че става за ядене, може да помогне в кризисна ситуация винаги !
Поздрави и усмивки! -
Да, има настроение, надявам се да го има по-дълго! Благодаря за хубавите думи! Усмихната вечер! И много усмивки!
-
Весела кулинарно-житейска история! Има настроение в разказите ти, а това много ми допада, Илияна!
-
Удоволствие е за мен да ми идваш на гости, прочитайки моите разказчета! Поздрави, Ивана! Много усмихната вечер ти пожелавам!
-
Живи са историите ти, Илиана!
С удоволствие се отбивам при теб
Благодаря ти! -
Да, неволята и любовта наистина сътворяват чудеса. Благодаря за отзива и специални позрави на морето!
-
"Вложил е чувство,затова се е получила тортата..."
да, ... страхът и неволята сътворяват чудеса
увлекателно и забавно... -
Благодаря, Михаил! И твоите очерци от Обеля са супер!
Поздрави за теб! Усмивки за мама! -
Хахха
Супер си!!! -
Благодаря за отзива, Ради! Но тази торта се прави само от обичащи мъже. Пожелавам ти ти да направиш такава любовна торта за някоя прекрасна сладуранка!
Поздрави и много усмивки от мен! Радвам се, че моят разказ и теб е "усмихнал" ! -
Ела да направиш и за мен една торта Халал да ти е момичето
-
Антонела, много усмивки за теб!
-
Благодаря,Петя! Винаги, когато вложим любов, се получават приятни изненади! Поздрави и усмивки!
-
Вложил е чувство,затова се е получила тортата...Поздрави!Грабна ме...
-
Благодаря ти, Мариела! Надявам се да си се усмихвала много, докато си чела разказчето!
Поздрави и слънчеви усмивки! -
Толкова увлекателно разказваш!!!Поздрави!
-
Войнов, една кръв сме, така че това се отнася и за теб!
Милен, радвам се, че съм те "усмихнала" тази вечер. Животът ни е и сладки недоразумения, които понякога, за щастие, завършват светло и красиво! Поздрави на морето от мен! И много усмивки з теб!
Благодаря за отзивите, момчета! -
Хехе, нищо ново под слънцето - хареса ми :/. Имах нужда от нещо подобно тази вечер. Благодаря.
-
Изкусителна си в... импровизациите!!!
Поздравления! -
Благодаря, Вилдан! Усмихната вечер и на теб! Поздрави!
-
Усмихна ме!
-
Благодаря, момичета! Тортата става за ядене, това мога да го гарантирам. А щом има усмивки, значи разказът ви е развеселил. А това е много по-важно за мен!
Поздрави и много усмихната вечер! -
Това се казва от нищо-нещо!
Добре, че е бил сръчен в ръцете и откъм тази си страна!
Обаче честно- още утре си набавям продуктите и... мисли му, ако не стане както на героя ти!
Иначе ще подам жалба! -
!!! Увлекателно! Хареса ми! Трябва да пробвам и рецептата! Или някой да ми я направи!?
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
