Мразя войната.
Мразя този свят, в който брат брата убива, а непознатият е първо враг, а после приятел. Моля се да обичам и да мога да отвръщам на усмивката с усмивка, без да ме е страх какво ще последва.
Вие не знаете какво е. Не сте го изпитали отблизо, взирайки се в очите на смъртта, в очите на човек, които са искряли с онзи пламък само допреди броени секунди, а вече са празни. И докато осъзнаеш, че това е самата реалност, страхът вече те е обхванал отвсякъде, вледенил е жилите и кръвта ти и ти се молиш само за едно - някак си да оцелееш. Вече няма Аллах или Господ, сега Бог е само един - този, на който все още животът ти му е скъп.
Двамата с Гришата тичахме. Тичахме с всички сили, докато около нас се сипеха куршуми и избухваха гранати. Земята беше осеяна с трупове - къде мъже, къде жени, тук таме и деца. Онази с косата не подбираше. А ние тичахме ли, тичахме.
Държах в дясната си ръка пистолета, в пълнителя имаше останал един-единствен патрон. Все още не знаех дали въобще ще съумея д ...