Клепачите ми сякаш тежат тонове. Все пак някак си успявам да отворя очи. Стените са ослепително бели. Не мога да разбера къде се намирам. Ще ми се да стана, но се чувствам ужасно слаб. Тялото ми не ме слуша. И изпитвам много неприятно стягане в гърдите. Що за кошмар е това! Толкова е реален, че чак се стряскам. После всичко бавно притъмнява.
При следващото разбуждане виждам над мен да се мержелее милото лице на Мими. Какво прави тя до леглото ми? Много съм объркан. Опитвам се да събера мислите си, но те се разбягват като уплашени пилци.
– Мими?
– Как си? – пита тя. Очите й са големи, тревожни.
– Ами … не знам. Мамка му, не помня да съм се напивал!
Тя се усмихва, но някак криво. Изглежда адски притеснена.
– Не помниш ли? – пита тя.
– Какво да помня?
– Опитай се да си спомниш, моля те! Плашиш ме!
Напрягам си тъпата кратуна, но нищо не ми просветва.
– Мими… какво е станало?
– Съпругът на твоята принцеса те гръмна. Преди три дена. ...