***
Когато кметът си тръгна, Тодор все още седеше на пейката, подпрял лакти на ръба на масата и загледан в преписката, която стискаше в ръце.
- Не я издирват. Не и за престъпления срещу властта. Беднячка от града, труженичка. С потекло. Баща и бил от някакъв стар род с все големци, културни му там дейци, а майката, като нази – от селото. Татарки. Ма, не нашето де! В другата околия, дето вече община му казват. Доста зор са си дали за моето питане, та - обстойно всичко са ми написали. Вдовица от има-няма 40 дни. Задомила се рано, по време на войната, за един хаймана, конте някакво. Знаел, как да реди слова, че да омайва, и да се налива с контрабанден спирт по бардаците. И по чужди фусти да ходи и да играе - залагал, що може и трудно преживявали. Ако не била тя, по - рано да е изплезил език за последно, като болно добиче в някой мръсен, тъмен ъгъл… А, да ти думам – досега щом не е сторила зулум, няма и да стори. Ма, дето се вика, може и да намажем и ние… Хубавка е…
- Бай, Маноле! – възмут ...