7 mar 2006, 22:29

ТРЕМОРИ НА РАЗСЪМВАНЕ 

  Prosa
916 0 5
3 мин за четене
ТРЕМОРИ НА РАЗСЪМВАНЕ
Нощта бе тиха и спокойна. Щуретата цирикаха, прокрякваха жаби, а най-прекрасно бе, че бяха се завърнали славеите. Не ми се заспиваше, слушах тези омайни звуци и бях дълбоко признателен на майката Природа...
Звездите по небосвода пробляскваха, намигайки ми, канеха ме на гости и ме очакваха с огненото си дихание. Раните на Земята почти бяха зараснали, навсякъде се бе завърнала буйна растителност, планетата дишаше с пълни гърди и пулсираше в любовни трепети.
Човечеството, тази гнила маса от организми беше почистена, а малкото оцелели не бяха хора, а висши създания въплътени в човешки тела.
Старата раса се наложи да бъде премахната след множество грешки натрупани в човешкия геном. Преди решителната стъпка бяха направени множество опити да се поправят извратените дейности на човечеството посредством религии, болести, творчество и много други методи, но винаги побеждаваха тъмните сили. Земята, от райска градина се бе превърнала в клоака, в нихилистичен ад, в гноясала ра ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Коев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??