7.03.2006 г., 22:29 ч.

ТРЕМОРИ НА РАЗСЪМВАНЕ 

  Проза
876 0 5
3 мин за четене

 



                                      ТРЕМОРИ НА РАЗСЪМВАНЕ

 

Нощта бе тиха и спокойна. Щуретата цирикаха, прокрякваха жаби, а най-прекрасно бе, че бяха се завърнали славеите. Не ми се заспиваше, слушах тези омайни звуци и бях дълбоко признателен на майката Природа...

Звездите по небосвода пробляскваха, намигайки ми, канеха ме на гости и ме очакваха с огненото си дихание. Раните на Земята почти бяха зараснали, навсякъде се бе завърнала буйна растителност, планетата дишаше с пълни гърди и пулсираше в любовни трепети.

Човечеството, тази гнила маса от организми беше почистена, а малкото оцелели не бяха хора, а висши създания въплътени в човешки тела.

Старата раса се наложи да бъде премахната след множество грешки натрупани в човешкия геном. Преди решителната стъпка бяха направени множество опити да се поправят извратените дейности на човечеството посредством религии, болести, творчество и много други методи, но винаги побеждаваха тъмните сили. Земята, от райска градина се бе превърнала в клоака, в нихилистичен ад, в гноясала рана, най-общо казано в лудница, в която се прераждаха множество нисши създания, лесно манипулирани от Злобата и Коварството, от Лукавия и Подлостта...

 

Гледах обсипаното със звезди небе и дълбоко се радвах на чистотата, на свежото дихание на морския бриз, на божествените звуци галещи слухът ми и мечтаех за срещата...

Предстоеше ми да срещна Него... но преди това трябваше да позная Любовта, да изпълня душата си любовни тремори и да оставя частица от себе си да продължи...

Усещах близостта й. От ден на ден чувството се засилваше. Вървях подтикван от вятъра на изток към изгрева, милвах тревите и дървесните стволове, галех младите фиданки и полските цветчета, изтласквах пустините в небитието, заливах напуканата земя и тръпнех в очакване...

Утре ще я срещна! Не мога да заспя от вълнение... След толкова завъртания около Великия Ян, най-после ще се докосна до половинката си и ще оставя Нов Пазител на прекрасната и дивна планета... Утре!

 

На зазоряване стоях на Океанския бряг и я очаквах. Всичко бе притихнало в очакване...
С първия лъч светлина по морската шир пристигна и полъхът й.

Величествената Цунами се простираше от хоризонт до хоризонт.
Прелестна и неописуема Тя се носеше към брега за последна целувка.

 

Вдигнах ръце към Небето и се приготвих за Прехода...

© Атанас Коев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...червенеят бузките ми...
  • ПРЕКРАСНО, ТАЛАНТЛИВО, СПИРАЩО ДЪХА !!!!!.....
  • Да.Хубаво е!
    Не съм забравила обещанието си,никога не забравям.
    Просто не съм в състояние да пиша,но ще го напиша,защото снимката все още е пред очите ми"Целувката на изгрева"
    А разказът ти ,наистина е много хубав,аз искам да ида в Тибет/това е една мечта/и на някой висок връх да тренирам....

  • Като го писах вчера не се вълнувах толкова, но сега като го прочетох...
  • ЧУДЕСНО И ЗАВЛАДЯВАщО..
Предложения
: ??:??