Чудих се коя от всичките истории с братовчедка ми да ви разкажа! Защото те са толкова много, че може цяла книга да се издаде. Реших да изневеря на фармацевтичната тема. В следващата история обаче, главна героиня е баба ми Станка – Мути. Започнахме да я наричаме така, след като наши приятели от Германия бяха на гости и в знак на уважение се обръщаха към нея с Мутер. На гости на баба ми съм, една пролетна ваканция, още ученичка в гимназията. Следобяда очакваме да започне радиопредаването, което вървеше онези години, водено от Божана Димитрова – с музикални поздрави. Телефонът на братовчедка ми е почти като този, на Радио Хоризонт – 66-50. Само че на Радиото има и 10 накрая – 66-50-10. Спомням си, че от предиобед още пускаха телефонната линия и слушателите се обаждаха за музикални поздрави. И така, към 11 часа някъде, телефонът започва да звъни. Как се оплитаха линиите, не знам, бяхме в друг град, не в София. Но звъняха все у братовчедка ми. И, естествено, главната телефонистка беше Мути. ...