25 мин за четене
IХ.
Каквото и да правят, както и да се стараят – по-голям ураган над алкохола от Врабчока не съм виждал.
Врабчока беше звеновод в ТКЗС-то в Бяла Слатина.
Едно лято аз и брат ми искахме да позаработим някой и друг лев, та се хванахме на полска работа.
Е, идеята беше да станем поливачи. Хич не леко, но много доходно. Хилядарка на месец – в зависимост, разбира се, от поетите площи за поливане.
Което означаваше нощно влачене на тръби, покриване на голяма територия...
И риск.
Едно момче така си отиде. Изправил тръбата да я изтръска от калта вътре. А тя към 5-6 метра. И точно под далекопровода.
Натам е ясно.
Обаче, местата бяха заети, та се хванахме при тютюноберачите.
Сутринта в пет бяхме на капанчето – сборния пункт.
Врабчока вече ни чакаше и опъваше сутришната ичкийка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Хаосът става все по-подреден в обърквацията си. Но - водападът на съзнанието е такъв: бърз, пенлив, сред камъняците на реалността и под дъгата на мисълта...