17 мин за четене
Пролог
Сега - това роман ли е, повест ли, сбироток от спомени и фантазии, мешана скара или постен миш-маш...Абе, не знам.
Поради което го започнах.
Щото е интересно да отиваш нейде - иди не знам
къде, донеси не знам какво.
Е, викам - да тръгваме...
По древното правило - когато не знаеш къде отиваш, ще стигнеш другаде.
Всъщност, как ще разбереш, че е другаде, когато не си знаел целта?
I.
1974 година. Студентска бригада в село Аспарухово. Бивш Михайловградски окръг. На повечето карти го няма. Но може да го откриете – на два километра до Расово.
Спим в училището. Момичетата в три стаи, щабът /звездните братя/ в една, ние в салона. Тридесетина човека. Отстрани има съблекални, над тях балкон. Топла връзка с училището.
Работим – домати за лютеница и пюре. И, разбира се, бързо свършихме парите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Хубавото на живота са спомените - и реалните, и фантазните. Тук съм се опитвал да се придържам към станалите действителни събития, поради което имена избягвам. И без това един от героите се пенсионира като полковник, а другият генерал... Да не даваме храна на паразитите, демек...
На хубавите хора - приятно четене...
Или поне се надявам да ви е приятно...