19.
Нали ни пробваха, направиха ме отряден командир. На втори отряд – нашия курс. Златан заместник.
А на първия беше една Маргарита – лека лигла, комсомолска натегачка, злобна, макар и хубавичка.
Това беше в Радиново, дето веднъж го споменах.
Та посред войнишките изпращания една сутрин се оказахме без командване на бригадата. Всичките си спяха по квартирите – кьор кютюк пияни. Комендантът дори с гаджето. Те там се и ожениха. Та малко го съжалявахме, защото си познавахме колежката.
Е, ние тръгнахме на работа. Беряхме ябълки. Ниски дървета, палмети, уж удобни... Уж - защото бяха стари вече, поизсъхнали, бодливи. И твърде трудно се проникваше в короната им.
Отидохме в градината, значи – а там няма амбалаж. Забравили, щели да докарат, не знаят кога, да почакаме... Хубаво де – почакахме. Нейде два часа чакахме.
После ми писна и наредих: “Строй се! Към селото!”.
А Маргаритката седи и се муси нещо...
Та тръгнахме и на около двеста метра ни среща командирът – леко поизтрезнял. Бях пратил човек ...