Понеже все се правя на главна, веднъж един колега ми събра очичките в точка.
За всичко имам готов отговор, веща съм, едва ли не по всички въпроси. А за секса да не говорим. Там съм нещо като професионалистка, да не повярваш. Изправяла съм колеги и колежки на нокти. Колежка да ми каже, че изглеждам добре и като си премрежа погледа, и като си пусна ръчичките в действие...
Веднъж така една колежка ми казва колко съм сладка и ще ме намачка, аз й отговарям:
- И аз те харесвам.
Седим двете и си пием кафето, тя ми се усмихва, а аз си пъхам ръката под полата й и продължавам бавно нагоре, като не спирам да я гледам право в очите. Усмивката й се стопява, гледа ме вече въпросително... Е тая, ако не се мръдне, вече не знам какво ще правя, но тя не издържа и се дръпна. Олекна ми и на мен. Повече така няма да правя, си казах, но...
Трябва да сваля едни документи в мазето и моля моя бодигард, колегата от охраната да ми помогне.
- В мазето, с теб, разбира се! И ще се позабавим, нали!?
- Моля, нещо не те разбрах?
- Какво има да разбираш, ще те намачкам едно хубаво.
- Само да ме пипнеш с пръст, такъв слух ще пусна за теб, че бедна ти е фантазията, разбра ли ме правилно?!
- Шегувам се.
- Аз, не!!!
Оставихме кашона и се качваме по стълбите.
- Петко, сега ще мина по етажите и ще кажа на колежките, че сме били два часа в мазето с теб. Ще им кажа колко хубаво целуваш, какви вълшебни пръсти имаш, колко си неуморен. И ще стане наплив при теб от мацки.
- Моля те, недей! Свалям една колежка и ще ми развалиш работата.
- Добре, от мен да мине.
- Мале, аз ще предупредя всички колеги с теб да си нямат работа.
- Браво, умно момче!
С едни колеги, дето всеки ден ме карат до няколко банки и до обед съм с тях, като свършим по-бързо работа, си пием кафенцето в Банкя на въздух. Станахме си приятелчета и ни беше готино по-дълго да сме заедно. И уж единият си имаше любовница, ама какво от това, май точно той си падна по мене. А аз спокойна, че си има гадже, точно с него се закачам, та пушек се вдига.
- Ти имаш ли си любовник?
- Е как бе!
- Като си толкова отворена, ако ти предложат тройка, ще се навиеш ли?
- Пита ли искане!!! - отворена, та разчепена. Тройки, четворки, па права да не си мачкаме дрехите, абе всичките лафове, дето ги знам са в действие и...
Един ден приключихме работа доста по-рано и момчетата обикновено ми правеха изненади и ме водеха на готини места на кафе, обаче този път... Колегата казва на шофьора:
- Карай, знаеш къде.
- Къде ще ходим?
- Сега ще видиш. Имаме квартира и отиваме там. Нали си навитак на тройка?
- Ха сега де! Шегуваш ли се?
- Не! Слизай!
- Ти нещо се опитваш да ме юркаш, а?! Каква тройка ще правим?! Вие ще лупате карти, а аз ще ви готвя. Нещо от тоя сорт ли?! Айде няма нужда да се държите с мен като със собствена съпруга!
- Абе ти ела, пък ще видиш! Нали си много отворена!
- Точно така! Считай се за предупреден, после да няма...ама аз такова...
Спират те в една уличка, излизаме от колата. Двамата застават от двете ми страни с късите пушки, нали са въоръжена охрана и... Ами сега?! За части от секундата ми минаха какви ли не варианти какво и как, обаче се хиля, може да си помислиш, че даже се кефя. Да става каквото ще, няма да му мисля, каквото - такова. То го мислиш едно, а излиза съвсем друго. Карай да е весело, ще танцуваме. Вървим няколко минути, дето ми се видяха цяла вечност и момчетата свиват в един двор, аз по тях.
- Какво ще пиеш, капучино или нещо по-така? Погледни какво готино заведение намерихме специално за теб. Изненадахме ли те, а?!
- Ах, гадове такива!!!
- Искаш ли след работа да дойдем да пием по една ракийка?
- Ще дойда само, ако ме черпите!
- Готово, за теб сме готови и на групов секс.
- Така ли?!
- Така, така! Каквото повикало, нали си знаеш?
Смях се, ама започнах да се съобразявам къде и какво да говоря. За кратко, както се досещате.
Разказвам всичко това на мъжа ми, на чаша ракийка в същото заведение и той ми казва:
- Абе ти ще си намериш майстора някой ден!
- Аз вече го намерих, скъпи. Сега вече сме двама, вчера си купих Mr. Proper. Не забеляза ли колко е чисто у дома?!
- Защото идват празници.
- Не, защото съм добра домакиня, слънце. Обаче щом се заяждаш с мен, повече няма да те извеждам никъде.
- Ха, да ме извежда, аз да не съм куче.
- Абе аз все пак ще купя каишка и намордник, та като те извеждам на кръчма да не ми разваляш хубавото настроение.
- Абе ние като се прибереме ти ще видиш...
- Ще ме биеш ли или... Ей това ти харесвам, че поне не ме биеш пред хората. Айде и ти си майстор, наздраве! Давай да си допиваме и да се прибираме и да ме биеш, биеш... Сменила съм чаршафите.
- Ти си луда за връзване.
- Браво! Връзване, това е идейно!
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados