26.04.2008 г., 11:00 ч.

Трудно е, докато си намериш майстора 

  Проза » Хумористична
1579 0 18
4 мин за четене
Понеже все се правя на главна, веднъж един колега ми събра очичките в точка.
За всичко имам готов отговор, веща съм, едва ли не по всички въпроси. А за секса да не говорим. Там съм нещо като професионалистка, да не повярваш. Изправяла съм колеги и колежки на нокти. Колежка да ми каже, че изглеждам добре и като си премрежа погледа, и като си пусна ръчичките в действие...
Веднъж така една колежка ми казва колко съм сладка и ще ме намачка, аз й отговарям:
- И аз те харесвам.
Седим двете и си пием кафето, тя ми се усмихва, а аз си пъхам ръката под полата й и продължавам бавно нагоре, като не спирам да я гледам право в очите. Усмивката й се стопява, гледа ме вече въпросително... Е тая, ако не се мръдне, вече не знам какво ще правя, но тя не издържа и се дръпна. Олекна ми и на мен. Повече така няма да правя, си казах, но...
Трябва да сваля едни документи в мазето и моля моя бодигард, колегата от охраната да ми помогне.
- В мазето, с теб, разбира се! И ще се позабавим, нали!?
- Моля, нещо не ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Предложения
: ??:??