Всичко започна с една усмивка, усмивка на красиво момиче, с прекрасна татуировка. На нея пишеше просто: "Believe" и ръкописният очерк на буквите привлече погледа ми. Помислих си - "просто... Красиво!" но единственото, което казах - беше една усмивка. Тя беше с къса, тъмно-кестенява коса, чуплива. Топлият ù поглед ме прегърна и аз потрепнах. Усмивката ù огъна реалността ми, всичко изчезна... Толкова искрена, привличаща... вкусна, истинска! Срамежливите ù очи ме погледнаха и веднага се извърнаха и с усмивка на лицето тя посегна и ми подаде пакета с цигари.

- Заповядайте. - погледът ù се насочи към касовия апарат.

- Благодаря. - казах аз. Само това, защо толкова малко защо толкова... нищо! Tя предизвикваше най-истинското ми, най-чистото! Бях ням, бях глух, бях... просто наблюдаващ! Обгърнат и безпомощен, аз се предадох на момента. Опитах се да кажа нещо - нищо не излезе от устните ми. Опитах пак -  НИЩО! Бясно заудрях по стената, мълчанието ме бе залостило. Вцепених се. Можех само да гледам. Развиках се наум - Защо!?! защо само това казах, как съм толкова глупав! Трябва да кажа нещо... всичко!... нещо. Погледът ми се вкопчи във вътрешната част на дясната ù ръка. Татуировката беше... толкова интимна, истинска... по дяволите! Всичко, за което можех да мисля, беше татуировката. Усмивката ù, очите ù... всичкото... ù! Какво стана, какво се случи - до преди минута бях аз! Сега вече съм - пристрастен, пристрастен към нея!  В този кратък миг на вцепенение, аз открих - харесва ми! НАИСТИНА ми... и не само това. 

Дали това беше един кратък сън, дали това беше мимолетно... истинско ли беше!?!?! 

Споменът и до днес ме преследва, гони. Сякаш всичко това беше част от моето същество, сякаш аз мога да отида там и да ù кажа как се чувствам - е да, ама не! Няма начин или такъв, какъвто ми е угоден! Иска ми се, но явно не достатъчно... Иска ми се да бях казал нещо, да бях направил... каквото и да е, само да можех да се насладя на поне момент от нейното внимание! Жалък, може би, но за нищо на света не бих сменил този момент, спомен! - Какво бих дал да се върна там, да имам пак възможността - ВСИЧКО!