Всичко започна с една усмивка, усмивка на красиво момиче, с прекрасна татуировка. На нея пишеше просто: "Believe" и ръкописният очерк на буквите привлече погледа ми. Помислих си - "просто... Красиво!" но единственото, което казах - беше една усмивка. Тя беше с къса, тъмно-кестенява коса, чуплива. Топлият ù поглед ме прегърна и аз потрепнах. Усмивката ù огъна реалността ми, всичко изчезна... Толкова искрена, привличаща... вкусна, истинска! Срамежливите ù очи ме погледнаха и веднага се извърнаха и с усмивка на лицето тя посегна и ми подаде пакета с цигари.
- Заповядайте. - погледът ù се насочи към касовия апарат.
- Благодаря. - казах аз. Само това, защо толкова малко защо толкова... нищо! Tя предизвикваше най-истинското ми, най-чистото! Бях ням, бях глух, бях... просто наблюдаващ! Обгърнат и безпомощен, аз се предадох на момента. Опитах се да кажа нещо - нищо не излезе от устните ми. Опитах пак - НИЩО! Бясно заудрях по стената, мълчанието ме бе залостило. Вцепених се. Можех само да гледа ...