По-трудно от Бедфордшърска дантела беше Бедфордшърска дантела три пъти. Херцвалд познаваше до болка особеностите на тази дантела. И болката беше в буквален смисъл, като при това не беше само на физическо, но и на психическо ниво (за астралното никой не можеше да потвърди). Едва сега Херцвалд осъзна защо го бяха призовали без излишна емоционалност - не искаха да заподозре, че задачата ще граничи с лудост. Споменът за първата му дантела го накара да потръпне, а пръстите му да се свият в пареща конвулсия. Тогава беше млад и не подозираше с какво се захваща, а това му костваше 3 месеца възстановяване. И макар опитът вече да беше на негова страна, това по никакъв начин не променяше последствията.
- Три пъти?! Не е ли прекалено?! - почти изхленчи Херцвалд.
- Налага се и ти си единствената ни алтернатива. - каза сестра Вурстберге.
- Несъмнено! - изпяха в хор другите сестри.
Херцвалд се огледа, после пак се огледа и безпомощно отпи от чаят си.
- Още чай? - попита сестра Кьохлмайс, сякаш си говореха за опрашване на лалета.
Неуместният въпрос дори не успя да увисне във въздуха, нито пък да стигне до блокиралият ум на Херцвалд.
- Познавате ли Гуидо Тротълмайер? - попита Хелга със завъртане на погледа равносилно на плесница.
Вцепененият Херцвалд прошепна "Кой?", след което с видимо по трезв разсъдък отговори с въпрос:
- Гуидо с тризначките?
- Да, същият - изчурулика сестра Швитзе с нетипично мек за нея глас.
Херцвалд осъзна защо бяха необходими три дантели и понечи да отпие малко чай. Оказа се, че чашата му вече е празна, но пък идните месеци се изпълниха с безкрайна Бедфордшърска дантела.
(следва продължение)
© Todos los derechos reservados