Помня как баба ми окачаше газената лампа на стената между двете прозорчета. Като стане време да си лягаме я вземаше и ни съпровождаше до одаята да си легнем. После я отнасяше и ни оставяше смълчани в тъмното. Затова обичах зимата, когато спяхме на пода в тяхната стая. Одаята е като казармено помещение. Трудно се поддържа печка там. По тавана и стените играеха светлини от печката и ме унасяха в сън. Икономии! Имахме всичко в градината, животни и кокошки, но газ се купуваше само от кооперацията. Понякога ни връчваше кошничка с яйца, да пресрещнем яйчаря и да ги осребрим. Този всеобщ еквивалент попълваше запасите и от сол и захар. Ако попаднеш на нерегламентиран полог и намериш ничие яйце, може да го смениш за "Родопче" или "Чайка". Сега като си помисля, токът не светеше кой знае колко по силно от лампата. Все премигваше нещо или изчезваше с дни. И него плащахме с яйца.
Вода носехме от гераня. Обикновено баба ми носеше кобилицата а аз се препъвах след нея с някоя дамаджана. Като си дойдеш ...