По Корейската криза мобилизираха баща ми, който беше запасен офицер  и заживяхме на границата. Там не само ток имаше ами къщите нови и се строяха усилено още.Не бяха с дървена конструкция със замазани с оборски тор подове заслани с рогозки от царевична шума, като нашата. На мен ми изглеждаха като крепости с червените си тухли и бетонни стълби. Всеки ден от покривите се чуваше: " Стоянка поп Христовата, дарила е майсторите с един ша-а-арен пешки-и-ир! Господ здраве да и дава и пр и пр.." Нас децата ни лъжеха, че вика самият Торбалан. Пита за  непослушни деца. В съседни двор имаше едно момиче с по четири пръста на краката и аз свързвах това с някое премеждие с Торбалан.

   Причината за възхода на тамошното население бяха военните. Цяла едно новосформирана армия, готова да се натовари на скритите по безкрайни навеси камиони и да се опълчи на нашите естествени врагове- Гърците и Турците. Армията, това значи квартири, значи гърла готови да изядът всичко, дори жабите ,змиите и костенурките от " Дрънчи дупка". Значи пътища, игрища. строежи  и пр. Отсреща в Турско не вземаха нещата на сериозно. Виждаха се само малки селца със землянки и без осветление. Което беше повод за гордост и на военни и на местните: " Тука всичко свети с там е тъмно. 

   Все още имаше кукери,забранени само за комсомолците. Веднъж баща ми трябваше да излезе по рано и ме поведе по тъмно на училище. Кукерите ни заобиколиха и аз здраво стисках ръката му. Докато чаках в хлебарницата да отворят училището, двама маскирани нахлуха там и нарисуваха пречупен кръст на стената. Излезе човек и им се развика" Иване , Стояне , познах ви лошо ви се пише!" Имаше коледари , но само деца.Тях ги маскираха , както сега се маскират на Хелоин. Помня аз бях с дамски чорап на главата. Трябва да е бил непасяем, защото такъв атрибут си беше тогава небивал лукс. Много ефектно, но като почнаха да ни гощават с вкуснотии, нямах друг избор освен да пробия дупка с пръст. Почнах да  наваксвам с хапването, а всички  сочат мене и  се смеят. Чорапът се разплел! На Великден се надлъгваха с речни камъни и стругувани яйца.Традиции  но и новото напираше да влезе. Майка ми шиеше на офицерските жени и като оставаше някое парче басма, го даваше на съседките. Слагаха си го на гърдите, уж да не ги гори слънцето. Сукманите бяха с правоъгълно деколте голямо и открито.

   Баща ми донесе диаапарат с 4-5  диа-филма и вечер махалата се събираше да гледа " Какъв да стана" и "Разсеяният" Никой не идваше с празни ръце, така че бяхме на кяр. Скоро обаче дойде полевото кино с агрегат и със скеле за екрана и ни ликвидира бизнеса. Първият филм който гледахме беше " 6 юли" с Максим Щраух като Ленин. За мен събитието си беше анимацията преди филма" По заповед на щуката!" Основното шоу го проспах само чух жените като обсъждаха: Туй ли е то Леснина им? Мъничък такъв, плешив че и гъгне!" Трябва наистина да е било 6 юли и като дата, защото помня как вървяхме през ноща и аз извивах врат да видя безбройните звезди по ясното небе.

   След примирието, тези кина редуцираха репертоара си до "Непознатата жена"" Аршин мал Алан"  и " Бродяга" но дотогава даваха само военни Съветски филми. Който се чувства опозиция се решеше наляво, който е с Руснаците- надясно. Така сформирани отборите участваха и в сбивания и в игри с топка. Аз бях неутрален, тъй като се срижех като войник. Голям мерак имах да нося пушка! Един път ходихме до града да ни ваксинират и там ни подстригаха с електрическа машинка. Като се похвалих- всички ми се смяха: " Ти добре ли си? Как ще те подстригват с ток? Токът е страшна сила! Ще ти отнесе главата!"

   Скоро и местните жени започнаха да носят басми на майка ми  да им шие.Тя не им смогваше  и се съгласи да води курс "Шев и кройка"За целта нас ни записаха в предучилищната възраст. Изкарах там години, макар че имаше опити да ме запишат ученик по- рано. Изтърпявах по един час прозявайки се и се връщах при играчките. Първи клас записах в града след като свърши войната. ( Не е свършила и до днес! Беше си временно примирие. Още е в сила  Това ако някой се чуди какво ще стане с Украйна.)

   Мир или примирие, но разцветът на тези села свърши с края на кризата. Сигурно сега жените там са демоде!