Истината бе, че тази ревност сякаш ме прояждаше. Бях убедена, че тя ми пречеше и затова исках да се освободя от това чувство, лишено от всякакъв смисъл и изсмукващо мисълтта до дъното на душата ми и поради тази причина се опитвах да надмогна тази своя слабост, но въпреки това не успявах дори да я владея.
При срещата с нея, аз се обърквах. Губех контрол. Обещавах си да бъда мила, както бе тя с мен, но този комплекс все заставаше на пътя ми. Знаех, че тя искаше да ми помогне да превъзмогна тази си предубеденост, но аз не и позволявах.
А все пак това бе най-добрата ми приятелка!
При срещите с него, сигурността в чувствата ми се нарушаваше. Обземаше ме фалшиво добро настроение и всяка негова дума и действие приемах като съмнение.
А все пак това бе моята любов!
Когато бяхме тримата, имаше нещо особено, което се рееше в атмосферата. Душата ми се изпълваше с болезнено спокойствие, а тялото ми играеше истеричен танц. Двамата се наблюдаваха дълго и общуваха помежду си, часове наред. Всички знае ...