Убийство
Истината бе, че тази ревност сякаш ме прояждаше. Бях убедена, че тя ми пречеше и затова исках да се освободя от това чувство, лишено от всякакъв смисъл и изсмукващо мисълтта до дъното на душата ми и поради тази причина се опитвах да надмогна тази своя слабост, но въпреки това не успявах дори да я владея.
При срещата с нея, аз се обърквах. Губех контрол. Обещавах си да бъда мила, както бе тя с мен, но този комплекс все заставаше на пътя ми. Знаех, че тя искаше да ми помогне да превъзмогна тази си предубеденост, но аз не и позволявах.
А все пак това бе най-добрата ми приятелка!
При срещите с него, сигурността в чувствата ми се нарушаваше. Обземаше ме фалшиво добро настроение и всяка негова дума и действие приемах като съмнение.
А все пак това бе моята любов!
Когато бяхме тримата, имаше нещо особено, което се рееше в атмосферата. Душата ми се изпълваше с болезнено спокойствие, а тялото ми играеше истеричен танц. Двамата се наблюдаваха дълго и общуваха помежду си, часове наред. Всички знаеха, че са приятели, но аз бях решила, че те са един за друг.
Именно затова, не исках да се боря за тази любов и нямах желание да й се възпротивя.
А все пак те бяха моят копнеж!
Защото аз го желаех, а нея обичах...
... Но тази ревност ме уби!
© Славка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
хубаво разказваш
-
Добре би било да можем да се освободим от нея, но е много трудно.Правдиво.Поздравления!
-
Аз на моята ревност й направих двегодишен разстрел.Почина милата и сега,ако знаеш колко ми е добре.Лошото е,че почват теб да те ревнуват,но се издържа,повярвай ми!
-
Хубав разказ!!! Поздрави!!!
-
Ревността наистина убива!
Хареса ми разказът ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
