Тя тръгна. Отвори прозореца и студеният вятър я прониза като острие. Беше спряло да вали отдавна, но мирисът на есенния дъжд все още се усещаше. Беше студено, а лятото току-що си бе тръгнало.Тя живееше на триетажна, старинна къща, а прозорецът той беше огромен. Застана на него и ако направеше още една крачка, щеше да сложи край. Край - точно тази четирибуквена дума я беше обзела. Край на надеждата, мечтите, любовта, живота... на всичко. В този миг се сети, че като малка искаше да лети. Но отдавна беше друга - стана друга. Не беше онова момиче, което не знаеше да казва "Здравей", сега беше кралицата на суетата и лицемерието... гримове, маркови дрехи, парфюми, пари, коли - това беше нейният живот сега. А от онова плахо момиче, което никой не забелязваше, не беше останало и следа... освен мечтата да полети. Ами ако това беше нейният последен шанс да полети - тук и сега, ако това беше последният и шанс да бъде както преди... Дали беше готова да поеме този риск? Да направи тази крачка?... Д ...