Мразеше го!
Първото му докосване сутрин -
изпълнено с топла усмихнатост и искряща белота.
Ненавиждаше способността му да пресушава
сълзите и! Сякаш огнени пръсти бягаха по страните и с
нежността на цвете, галеха кожата и -
като че докосваха скъпоценност...
Караше я да се чувства специална точно в
моментите, когато искаше да се скрие, да наметне невидимостта
и да се спусне в Мрака.
Но НЕ!
Успяваше да пробие мъглата, обладавайки същността и, ...