Шопче (Шопландия Софийска)
219 484
19.06.2008 г., 10:40 ч.

Усмивка. 

  Проза » Други
891 0 8
Мразеше го!
Първото му докосване сутрин -
изпълнено с топла усмихнатост и искряща белота.
Ненавиждаше способността му да пресушава
сълзите и! Сякаш огнени пръсти бягаха по страните и с 
нежността на цвете, галеха кожата и -
като че  докосваха скъпоценност...
Караше я да се чувства специална точно в 
моментите, когато искаше да се скрие, да наметне невидимостта
 и да се спусне в Мрака.
Но НЕ!
Успяваше да пробие мъглата, обладавайки същността и,
и с танца на верен любовник рисуваше
ефирността, присъща на мечтателите.
Отдавна се канеше да се премести.
В това положение бе неизбежно проникването в съня и...
А искаше да я остави на лошото настроение
и омразата.
А тя мразеше това!
Спусна крака и бавно пристъпи
в топлината на плочките,
докоснати от него...
Отвори прозореца
и Му се усмихна -
на Слънцето.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??