Много рядко се смееше, да не кажем почти никога. То и една усмивка, като зъбене на куче.
Тази сутрин се погледна в огледалото и се усмихна. Имаше нещо различно, но не знаеше какво. Всичко си беше, както преди. Зъбите си му бяха на мястото, вярно малко посивели от пушенето, но си стояха правилно и добре подредени.
Дааа, малко сиви... И това се заби в главата му, като пирон. Целият ден търсеше огледало и се зъбеше пред него, за да ги гледа. Накрая реши! Трябва да си сложи бели зъби. Така щеше да е красив, като се усмихва. Е да, ама не се усмихваше. Нищо, като ги смени, ще се усмихва.
На другия ден седеше в кабинета на стоматолога, а той бе изпаднал в дилемата "Да оскубе, поредният хистерик или да запази здравите зъби", надделя моралът и изпелтечи.
- Аз бих ви посъветвал, само да ги изчистя с ултразвук.
- Не, искам да са чисто бели.
В очите на зъболекаря присветна пламъчето на Мамона.
- Добре, ще ви направя нови зъби от цирконий, но от сега ви предупреждавам, че боли много и ще е скъпо.
- ...