Запознанство с ада
Една седмица в ада, или три дни, а защо не и една година? Нямаше как да знае... Помещението, в което се намираше беше под земята (поне така мислеше), естествено за прозорци и дума не можеше да става, а слабата крушка, която светеше в средата на помещението така и не угасваме. Нямаше просто начин да изчисли откога е тук.
Отново превъртя лентата на спомените. Тъмната нощ, очакването на поредния клиент, кърпата пред лицето, смрадта й. После... после се събуди тук... Ужасът когато осъзна, че е окована с дълга верига за левият крак, която я свързваше като пъпна връв с каменният под, покрит с пластове нечистотия (подозираше, че голяма част е от кръв, а за останалото не искаше и да мисли).
После виковете й... запознанството... Тя не беше сама... Другата бе в същото състояние като нея, но така и не спомена своето име. Явно се бе предала отдавна на лудостта, и единствената дума, която чу от устата й, и то повтаряна многократно бе: "Томболата"...
Несъзнателно Ани отново впи по ...