В думи сладки и целувки страстни губя се, любов!
Будна съм! Щастлива съм! Луда съм... 3 сутринта е. Опитвам се да спра да се усмихвам и да не шавам, защото ще го събудя. Моето красиво спящо момче. Умът ми е решил да ме тероризира и да не се спира... нашепва ми сладко „Събуди го, събуди го!“. Сърцето трепетно подскача. Лекичко се щипя да престана. Какво ми става? Повтарям си наум „СПИРАЙ СЕ... ЗАСПИВАЙ... ВЕДНАГА!!!“. Но дяволът в мен се мръщи и ме предизвиква.
- Любов моя, спиш ли? - весело прошепвам в ухото му.
- Ммм...? – сънено промърморва той. Ахх, хубавият му глас.
- Спиш ли? - повтарям аз, като се опитвам да прикрия дивата си усмивка и напирашия си смях. Сърцето ми прави „туп туп туп“...
- Мило, обичам те! Хайде, ела тук и заспивай! - каза тихо той и обви топлите си ръце около тялото ми.
- Но на мен не ми се спи! – упорствах, но въпреки това не пропуснах възможноста да се сгуша в него.
- Мхм...
- Уил...
- Мммм...
- Уилям, не заспивай, де!
- Мхмм... ...