Будна съм! Щастлива съм! Луда съм... 3 сутринта е. Опитвам се да спра да се усмихвам и да не шавам, защото ще го събудя. Моето красиво спящо момче. Умът ми е решил да ме тероризира и да не се спира... нашепва ми сладко „Събуди го, събуди го!“. Сърцето трепетно подскача. Лекичко се щипя да престана. Какво ми става? Повтарям си наум „СПИРАЙ СЕ... ЗАСПИВАЙ... ВЕДНАГА!!!“. Но дяволът в мен се мръщи и ме предизвиква.

-          Любов моя, спиш ли? - весело прошепвам в ухото му.

-          Ммм...? – сънено промърморва той. Ахх, хубавият му глас.

-          Спиш ли? - повтарям аз, като се опитвам да прикрия дивата си усмивка и напирашия си смях. Сърцето ми прави „туп туп туп“...

-          Мило, обичам те! Хайде, ела тук и заспивай! - каза тихо той и обви топлите си ръце около тялото ми.

-          Но на мен не ми се спи! – упорствах, но въпреки това не пропуснах възможноста да се сгуша в него.

-          Мхм...

-          Уил...

-          Мммм...

-          Уилям, не заспивай, де!

-          Мхмм...

-          Уил... Уил... УИЛЯЯЯЯЯМ...?!

Той отвори очи и устните му се разтегнаха в усмивка, която аз наричам „Аз съм дяволът, който ще те завладее на момента, красавицо!“

-          Тук съм! Някой ден, мила моя сладка, ще те удуша собственоръчно!

-          Аххххх! Страх ме е! – започнах да се смея с глас.

-          Трябва! - каза делови той - Оххх, как обичам смеха ти, съкровище! - усетих как кръвта нахлува в лицето ми.

-          Аз те обичам целия... Обичам очите ти, тези сини океани - целунах го по очите – обичам трапчинките ти, които се появяват, докато говориш или се смееш – целунах го и по трапчинките...

Той започна да се смее. Аххх, този смях ще ме довърши.

-          Какво още обичаш, любов моя? - ах, този акцент...

-          Хммммммм.... – сложих пръст на устната си и се престорих, че мисля задълбочено.

Ръцете му се плъзнаха по кoрема ми и ме притиснаха по-близо до него, а аз загубих  ума и дума...

-          Еееее, аз така не мога да мисля! – нацупих се.

-          Не можеш ли? – прошепна той в ухото ми – И защо така? – леко се изправи над мен и ме целуна зад ухото, след това по устните ми, по врата ми... Ток, ток по цялото ми тяло.

-          Аххх... – простенах от удоволствие аз.

-          Мхммм, другият път... - целуна ме между гърдите и продължи надолу - ... другият път си помисли дали да ме будиш... – усещах невероятната му  усмивка срещу тялото си.

-          В такъв случай, мили мой, ще те будя всяка вечер! – прошепнах му аз.

-          Малката ми палавница... – през смях започна той, докато клатеше главата си – Какво ще те правя? – попита ме той и ме целуна по корема.

Ръцете ми се плъзнаха по голия му гръб, той продължи своята пътечка от сладки целувки по тялото ми, които ме караха да изтръпвам все повече и повече и да се губя в наслада, той отново стигна устните ми и ме награди с възхитителна целувка. Пъхна ръце под гърба ми и нежно ме повдигна и притисна до топлите си гърди. Усещах как пръстите му рисуваха нежни кръгове по гърба ми. Хиляди тръпки обхождаха тялото ми и го завладяваха с бавна наслада. Целувката продължаваше ли, продължаваше... ръцете му... устните му... Той спря и ме погледна.

-          Обичай ме, целувай ме и пак ме обичай. - прошепнах в отговор и го целунах зад ухото, и слязох с целувки по-надолу. Леко го ухапах и усетих как цялото му тяло се тресе от смеха му.

-          Защо се смееш? – попитах учудена.

-          Защото съм най-щастливият мъж, съществувал някога, любов моя! Имам най-прекрасната причина да съществувам, да се смея, да обичам, да танцувам... – усетих как топлите му меки устни разтварят моите... Затворих очи и се потопих в усещането. Той се опита да ме пусне и да се отдръпне, но аз го притеглих по-близко до себе си и продължих да го целувам, но той се усмихна. Целуна ме по бузата и ме остави седнала по средата на леглото с червено лице, тръпнещо в очакване сърце, дива усмивка и разбира се накъсано дишане.

-          Къде отиваш? - разочаровано попитах, но очите ми проследиха прекрасното му тяло с цвят мляко с какао, оформено от боговете, което се движеше като хищник в тъмното. Голият му изсечен гръб и тези големи ръце... очите ми вече събличаха долнището на нощницата му...

-          Имай малко търпение, любов... – през смях отвърна той.

Провесих се от леглото и взех от пода бялата му риза. Облякох я, а парфюмът му ме обгърна в топла прегръдка и много мечти, затворих очите си, но продължих да навивам ръкавите. Когато приключих, се протегнах като котка и зачаках моя „ягуар“ да се върнев леглото и да завземе съзнанието и най-вече тялото ми. Поне се надявах, че това ще стане. Молех се наум. Усетих как влиза отново в стаята, но не отворих очи, само вдишах парфюма, останал по ризата му. Чух го как оставя някакви чаши и пуска айпода си. Съзнанието ми измърка одобрително. Усмивката отново превзе лицете ми. Усетих как моя красавец се доближаша заплашително до мен. Вървеше бавно и босите му крака не издаваха почти никакъв шум. Седна на леглото срещу мен. Целуна ме по нослето, а аз се разсмях от необичайния му избор.

-          Ще отвориш ли тези прекрасни очи, ангелче? - тихо измърка гласът му.

-          За теб винаги, любов моя! – бавно отворих очи и най-очарователната усмивка бе първото, което видях, след това го погледнах в очите, тази синя необятност, която криеше толкова тайни и скрити съкровища, които очакваха да бъдат открити.

-          Ела тук... – изправи се и ме грабна в обятията си.

Музиката започна да обхожда стаята. Звуците, така нежни и приятни, ме галеха и ме караха да летя. Положих глава на гърдите му и усетих препускането на сърцето му... Танцувахме... губехме се в прегръдките си и музиката. Въздишка от удоволствие се изтръгна от гърдите ми.Той ме притисна нежно до себе си, леко стисна ръката ми в своята, наклони глава и целуна бавно, нежно и страстно врата ми. Песента свърши...  Започна нашата песен „Neighbors know my name by Trey Songz”. Целувката му замря, а тялото му изтръпна, едвам сподавих смеха си. Песента водеше до такива приятни спомени. Той вдигна глава и си пое дъх, хванах го за брадичката, повдигнах се на пръсти, с очи му казах колко много го обичам и го целунах леко по устните. Бавна усмивка завладяваше лицето му, а аз започнах да се смея.

-          Обичам те! Обичам те! Обичам те! – прошепна съпругът ми.

Думите му ме оставиха без дъх, без мисъл... Сърцето щеше да направи „ БУМ!“  в гърдите ми.... Целунах го с цялата страст, на която съм способна. Лицето ми гореше и сладка болка се разпространяваше по цялото ми тяло. Той ме повдигна от земята и аз обвих краката си около него...

-          Аз също те обичам! – накъсано отговорих.

„Любов ли е това?“ попита едно малко гласче в съзнанието ми.

„Повече от любов!“ отговорих му.