Леля Тютюмаха мяза на огромно вретено: косата ù - огнено червена, подстригана на черта, в пъстро сако върху шарена блуза и памучен клин, над който прелива шкембе, после - цици и накрая - едър пластмасов гердан в тюркоазен и морав отенък.Някой я е въртял, въртял, въртял, намотавал е около кръста слоеве тлъстина и накрая изглежда уморен е заспал. Тогава леля Тютюмаха се е отскубнала от ръцете му и с въртеливи движения се е понесла из коридорите на властта, в тютюмахата на събитията.
И се върти, и се върти, и никой не може да я настигне... А уж 68 години прехвърлила! Пишела, казва, Европейски проекти. Да има прогрес в науката ги пишела, а не защото не ù се прибирало в огромния празен апартамент. Празен - в буквалния смисъл на думата. Празен, празен, като главата на леля Тю- тю- тю-... госпожа Тютюмаха.