Вече са по един през километър
Столетницата е в състояние на клинична смърт. Последните отрепки и бандюги в нея лелеят някакво обединение, но електорат не се виде от нийде. Червени бабички и дядковци мрат като мухи. След бат Стефко-Деянов - емблемата на Партията-Майка, днес взел, че си отишъл и чичко Гарелов - лека му пръст. Видно ченге и сътрудник на КГБ, той също се угояваше на червената хранилка. Полковник Гарелов държеше Панорама - предаване за масова дезинформация по Националната телевизия. С подобни предавания комунистите промиваха мозъците на електората. Нямаха нужда от лоботомия. И както е казано - "ако искате република, не бъдете публика!" Да, ама не, направиха ни безмълвна и безропотно търпелива публика. Но червените кретени ще сдават все повече и повече, от ден на ден, "докле изчезнат най-подир съвсем". Все едно не ги е имало никогиш. Нямало го е Дядото, нямало го е сеньор Гочо Димитров, нямало го е чичо Васко Коларов, нямало го е и чичко Вълко. А за Тато ще си спомнят само онези, на които той раздаде апартаменти. И комунистическите подлоги ще изчезнат яко дим. Така е предречено още във време Оно!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за интересните коментари, Слав, Никола и Иви. Благодаря и на поставилите в Любими!
Иви, права си за Гарелов. Той не беше злобно, а симпатично ченге. -
За мен Г- н Иван Гарелов беше интелигентен и сърцат човек. Светъл да е пътят му.
За другарката Нинова не бих написала нищо подобно.
Човек трябва да е сляп и безкрайно заблуден, за да не осъзнае колко силна може да бъде разрушителната мощ на необузданата алчна посредственост. -
Поздрав, Младене!
-
Долу ръцете от другарката Нинова. Има още малко работа!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
И също така обитават много етноси. Почти всички ги знаем кои са.
Преобладаващият етнос е българския.
И не знам, и знам, по какви причини ние с извратено удоволствие се делим на каквото се сетим . Ние, Българите. Имам приятели турци, евреи, арменци, цигани. Най- дибрият ми приятел е метис. Потомък на българи и цигани. И всички тия етноси освен нас са единни , сплотени. Ако единия е закъсал- помагат му. Но не се делят.
А ние . ..се делим . И се мразим. За всичко. По партийна линия. По фенска. По квартална. По това , че аз пия уиски, а ти водка, а оня селянин - ракия.
И докъде я докарахме с това делене.
До под кривата круша. Ама там , пак проблем. Някой я е отрязал.
Не съм комунист. Не съм социалист. Не съм демократ. Републиканец, маоист, путинист...и каквото се сетите.. аз съм просто човек. За съжаление, може би