11 мин за четене
ВЕЧЕРТА НА СТАРИЯ ЕРГЕН
Октомврийският вятър подгони светлината на гаснещия ден от тясната пуста уличка. Изгорели жълти листа посипаха раменете на крачещия по тротоара мъж и прошумоляха в краката му. Той повдигна яката на спортното си яке и си помисли: "Дано Жоро си е вкъщи - не знам какво ще правя, ако го няма. Не ми се гледа телевизия, не ми се четат и книги. А на всичко отгоре вкъщи е студено. Рано дойдоха студовете тази есен. Студена стая, студено и празно легло - тягостно ми е. Ако Жоро и Атанаска са се прибрали, ще се почерпим, карти ще поиграем, пък може и някой филм да изгледаме. Още по-добре ще е да срещна на улицата някой познат, да се разприказваме, да мине малко от времето" - така си мислеше.
Но не срещна никого. По улицата нямаше много хора - затваряха магазините. Малкото минувачи, подгонени от острия хладен вятър, бързо отминаваха край него. Спря пред една от витрините. Тя го върна с години назад, върна го в младостта. Тогава беше пролет и не беше така самотен както сега ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse