Тая сутрин се надигнах от леглото в тъмни зори.Събудих сина си тихо и грабнах такъмите и раниците приготвени от вчера.Измъкнахме се леко на пръсти от дома и се отправихме към колата.Там ме очакваше леля Мита.Тя беше облечена с три четвърти панталони, моряшка фланелка и шапка-идиотка на главата. В ръката си стискаше рибарски прът с машинка и с въдица-комбайн и плетено върбово кошче. На гърба й се полюляваше раница.
- Дано не си ни чакала дълго, лельо Мито!
- Ни най-малко,Фанче!Ни най-малко!-отговори ми тя с глас като на прекалила през нощта с джина и секса кабаретна певица.
- Спа ли добре?-питах докато отключвах колата .-Щото аз от пусти мерак, очи не можах да склопя.
- Е-е-е и ти сега! Да не ти е сефте ходенето за риба! И днес като всеки друг път ще е . С Божията воля да напълним раниците с добър улов и живи-здрави да се завърнем. Ей за това копнее душицата ми,Фанче!
- От твоите уста направо в Божиите уши, лельо Мито! Тъй да бъде!
Упътили сме се тримата към един сладководен водоем. Беш ...