Не дойде и на следващия ден.
Междувременно във фирмата се случваше нещо. Шефът ставаше все по-раздразнителен. Красивата му секретарка едва смогваше да записва заповедите, които си противоречаха: едни срещи се насрочваха, други се отменяха, трети едновременно се насрочваха и отменяха в зависимост от условия, които тя не разбираше.
Най-сетне реши да го попита:
– Извинете, знаете, че съм лоялна към фирмата. И към вас лично. – Изчервяваше се винаги, когато говореше истината, защото това беше нетипично за нея. В този офис истината можеше да съществува само латентно. – Но вече не издържам. Искате да напусна ли? Като другите?
Той се изтегна върху стола. Да, искаше и тя да се махне. Като другите петима, които изгони един по един. Мухльото, счетоводителката, юриста... Обаче стана фал, който той не предвиждаше. Обществената поръчка. За него важни бяха парите. За посредника – също. Посредникът представляваше интересите, които щяха да му осигурят да спечели поръчката. А после да става, каквото ще. ...