Оставаха още няколко дни до поредната шибана Коледа. Още една Коледа на напразни надежди и неизпълнени обещания.
От години за Асен 25-ти декември не беше най-светлият християнски празник, а просто омразна дата, на която трябваше да изрича куп нелепи лъжи към сина си - Димчо, за да оправдае липсата на мечтаните подаръци. Вече сам се оплиташе в измишльотините си - по-миналата година му каза, че дядо Коледа объркал адреса и оставил играчките на Димчо на друго дете, а миналата пък обвини пощите, които изпратили писмото на малкото момче прекалено късно - когато добрият старец вече бил приготвил подаръците.
- ''Щеше да е най-добре дните от 24-ти декември до 1-ви януари да ги няма в календара, и без това кой ли празнува в тази мизерия...'' - мислеше си Асен, но въздъхваше тежко, осъзнавайки невъзможността си да превърне това свое желание в реалност.
Младият мъж не искаше нищо за себе си на този ден. Единственото, което щеше да го направи щастлив е да можеше най-после да осигури една нормална ...