ВЕСЬО
На чичо ми
Нощта се спусна изведнъж. Снегът се усили, вятърът яростно го завихряше и набиваше в преспи. Весьо политна и се подпря. Нищо не виждаше - с едната ръка заслони очите си, с другата следваше оградата. Вкочанен се довлачи до строежа. Изтупа натрупания по дрехите сняг и влезе във фургона.
- Айде бе, Весьо, да му еба майката. Нали уж по-рано...
- Виж к’во е навън.
- Още вчера ти казах, че внучката има...
- Ти к’в човек си, бе? Преди три часа съм тръгнал...
- Три часа! Преди пет трябваше да ме смениш! Как не намериха някой свестен, бе? - Иван облече шубата. - Все алкохолици.
Весьо пламна:
- Ей, дърто, мери си приказките!
- Няма да ги меря, още утре ще говоря с шефа.
- Ай, сиктир, бе! Долен комуняга - присви очи и го погледна със злоба - като преди а? Да наковем пред началника. Аре сега си пази строежа, аз изчезвам - отвори вратата с яд. ...