След няколко вечери Борил ми казва:
– На вечеря сме утре в „Гълъба“, да знаеш.
Оправям едни документи и не му обръщам голямо внимание, само изхъмквам, че съм чула. Свършвам с работата и ставам да приготвя дрехите за утрешното ни излизане, Борил държеше да си ходим пременени в тон и се хващам, че не знам какво е „Гълъба“.
– Бори, това утре какво е, кръчма, ресторант или нещо скъпарско?
Той се е изтегнал на леглото и се звери в някакви фактури с моите очила на носа. Недовижда вече, но упорито отказва да си вземе очила.
– Гълъба, бе Алекс. Какво се правиш.
– С някоя друга ще си бил там, скъпи. Мен не си ме водил и не го знам.
Той вдига очи, за да ме погледне възмутено и в следващия момент махва с ръка:
– „Лебеда“ бе, и аз какви ги приказвам. Гледах днеска едни гълъби и ми останало на езика.
– И какво ще търсим в най-скъпият ресторант в града?
– Ще вечеряме.
– С кого? ...