28.05.2017 г., 8:40 ч.

Виенско кафе 2/ 25 

  Проза » Повести и романи
823 4 2
19 мин за четене

След няколко вечери Борил ми казва:

– На вечеря сме утре в „Гълъба“, да знаеш.

Оправям едни документи и не му обръщам голямо внимание, само изхъмквам, че съм чула. Свършвам с работата и ставам да приготвя дрехите за утрешното ни излизане, Борил държеше да си ходим пременени в тон и се хващам, че не знам какво е „Гълъба“.

– Бори, това утре какво е, кръчма, ресторант или нещо скъпарско?

Той се е изтегнал на леглото и се звери в някакви фактури с моите очила на носа. Недовижда вече, но упорито отказва да си вземе очила.

– Гълъба, бе Алекс. Какво се правиш.

– С някоя друга ще си бил там, скъпи. Мен не си ме водил и не го знам.

Той вдига очи, за да ме погледне възмутено и в следващия момент махва с ръка:

– „Лебеда“ бе, и аз какви ги приказвам. Гледах днеска едни гълъби и ми останало на езика.

– И какво ще търсим в най-скъпият ресторант в града?

– Ще вечеряме.

– С кого?

– Ами... - сваля очилата ми и ми прави физиономия.

– С Драшев? Без мен.

– Стига де, това е семейна вечеря, не мога да отида сам. Става дума за сериозна сделка, не се лигави.

– Цял президент ходеше на семейни вечери без жена си и ти ще се справиш.

– Александра!

– И да ми бучиш и да не ми бучиш, няма да дойда. Точка по въпроса. Костюм ли да ти вадя или дънки и сако?

– Голяма лигла си. Казал бил нещо, ами майната му, ти ще гледаш какво е казал или да имаме файда...

– Не си хаби слюнката, няма да дойда. За какво е срещата?

– Имало изгодна сделка и ако съм искал да се включа. И държи и ти да си, сериозно говоря.

Поглеждам учудено:

– И защо съм му аз?

– Не знам, но няколко пъти ми го каза.

– Чия беше идеята да се сдобрите, Бори?

Борил се замисля.

– Негова. Прати човек да опипа почвата и аз се съгласих, даде ми една добра информация.

– Работи те.

– Защо мислиш така?

– Защото ти не му трябваш за нищо. Разбрал е, че си я окъсал и е знаел, че ще се съгласиш да се сдобрите. Намислил е нещо.

– Какво?

– Не знам, но няма да е нещо добро за теб.

– А ти за какво си му?

Погледнах го замислено:

– Не знам. Кой е човекът над теб, Бори? Познавам ли го?

Борил си замълча.

– Ако някой е решил да си измие ръцете с теб, момента е идеален. Нямаме пари, аз съм бременна, ти си се отчаял и си се полакомил.

– Това не е филм, Алекс и аз не съм счетоводител на мафията.

– Стига, Бори. Това, че толкова години не казвам нищо, не значи че не знам. Купил си „9ти септември“ с компенсаторки и кредит. Бил си на 24, няма начин да си знаел как стават тези работи. Въпроса е защо никой не знае, кой те е уредил. Тези неща обикновено са публична тайна.

– Защото се уредих сам. Подуших шанса и се възползвах.

Усмихнах му се:

– Имаш ли много спомени от ателието на Добри Петров, а Бори? Интересни спомени...

Той вдигна рамене:

– Бяхме приятели с него на времето, близки. Ходех му често на гости. Защо?

– Нищо, просто точно на теб да ти трябва кака да те отраква... Изненадах се.

– За какво говориш?

– Стига, Бори. Просто ми стана странно като научих. Не мислех, че и отворените момчета си падат по по-големи.

Борил замълча и после ми се усмихна леко сконфузено:

– Бях едно диване, Алекс. В един ресторант не можех да се нахраня прилично. Ходех с шушлеков анцунг и два пръста дебел ланец на врата и се правех на голямата работа, а бях прост като галош. Ани беше на годинка и половина, разболя се една нощ и викнахме бърза помощ. Лекарката изписа някакво лекарство, каза че трябва веднага да го изпие, но било дефицитно и го нямало, да сме го търсели по другите градове чрез познати някъде, обаче още същата нощ. Ани беше много зле, Надя се разрева, аз почнах да се чудя какво да правя и накрая докторката ни съжали и позвъни на управителката на най-голямата аптека в града, беше и приятелка и ме прати у тях. Беше 2 посреднощ като отидох, отвори ми бащата на Драшев, много беше любезен, даже ме покани да чакам в хола, докато жена му се оправи. Беше зимата и беше много студено. А тя пък по целия път в таксито само ме успокояваше, аз бях много паникьосан. И ми даде домашния им телефон, ако Ани не се подобри, да ми каже на кой лекар да отидем. Слава богу, всичко се размина и майка и на Надя като разбра, ни каза да занесем нещо на лекарката и аптекарката за подарък. Аз едвам намерих някакво скъпо уиски, тогава нали помниш нищо нямаше, занесох първо на лекарката и после отидох в аптеката. Те имаха много работа и аз я изчаках отвън. Дадох и уискито, после и предложих да я закарам, бях взел назаем една лада и тя се съгласи... Беше невероятна жена. Добри и беше приятел и ходехме у тях. Имаше апартамент горе над хлебозавода и вила в едно лозе. Пазехме се много и никой не разбра. Тя накара Добри да ме запознава с разни хора, той беше много известен и познаваше кой ли не. Вълчева, майката на тоя дето сега държи „ Протранс“ пък и беше кума и имаше връзки в тоя цех, водеше се към техния завод и уреди да го взема. Смятахме и двамата да се разведем и да заминем навън заедно.

Погледнах го и той сви рамене:

– Наистина щяхме. Дона, така се казваше, пътува до Франция и купи апартамент в Ница. Дори ходихме един път там. Точно тогава обаче Надя забременя и тя ми каза да изчакам бебето да се роди. Да не тревожа Надя докато е бременна, да не стане беля. Аз... тя винаги ми казваше, че трябва да си имам мое дете и след като не мога от нея, най-добре от Надя. Така Надя нямаше да може да ми вземе и Ани, мене много ме беше страх от това. И тя много се зарадва като стана Галя. Замина за Франция сама, вече беше подала молба за развод. И след няколко дни почина при катастрофа. Беше на 54.

Загледах Борил, много ми беше трудно да си го представя на 25 с 30 години по-възрастна жена. Той ми се усмихна:

– Беше като теб Алекс, приемаше ме такъв какъвто съм. Никога не съм я лъгал за важните неща, нямало е нужда. И ме научи на страшно много. Много ми липсва.

– Емил как разбра?

– Добри се пропи и почна да приказва. Чух подмятания и отидох да си поговорим, но той вече беше разправял на сума ти народ. Беше казал и за картините, той и нарисува три портрета. Един за Кремена, това е по-голямата сестра на Емил, един за Емил и за мен. Аз моята картина си я държах в кабинета в предприятието, тя е нарисувана в гръб, викам си кой ще я познае...

– И затова ли се бихте с Емил?

– Да. Първо се мъчех да го укротя, казвах че не е вярно, че са го излъгали че сме ходили, тя беше починала преди година някъде. Но той не мирясваше, обиди ме и накрая го набих.

– А баща му?

– Предполагам знае, но никога нищо не ми е казал. Аз винаги съм отричал, накарах и Добри да казва, че си е измислял и накрая всички решиха, че е излъгал. Никой не разбра, че са смятали да се развеждат. Старият имаше много връзки и сигурно е покрил молбата, когато тя почина.

– Или тя никога не я е подавала.

Борил поклати глава:

– Обичахме се, Алекс. Тя не ме лъжеше.

– А ти и даваше всички пари от цеха?

– Тя ги даваше за нас. Купи апартамента и почна да търси бизнес там. Щеше да направи всичко и аз да отида тогава. Тя говореше езика и се оправяше добре. Беше намерила и жилище на Надя до нашия апартамент, за да съм близо до децата. Щях да изчакам Галя да стане на около 7,8 месеца, за да не им се отрази пътуването и смяната на климата и заминавахме. Всичко беше уредила, дори беше намерила училище за Ани.

Бях си легнала до него и сега го прегърнах през корема:

– Откажи срещата, Бори и стой далече от Емил.

– Защо?

– Защото е по-умен от нас с теб и ще ни изработи.

Особено, ако беше наследил гените на майка си.

Борил сви пренебрежително рамене:

– Той е тъпанар, Алекс. Ти как разбра за майка му?

– Случайно. Познавам дъщерята на Добри, ходеше с мой приятел на времето. Не се бяхме виждали много години, казах и че живея с тебе и тя каза, че те познава и да ти пратя много поздрави. И от дума на дума ми разказа историята. Бях малко изненадана, след това което ми беше казал ти.

Борил сви рамене:

– Емил си го измисли. Като го питаха защо сме се били, той каза че съм налитал на жена му. То пък една жена беше, скумрия, чак ме бъзикаха после, че заради нея сме се ритали. Той все му са такива. И малко след това се разведе. А на мене Надя само дето не ми отнесе главата като чу, ама какво да правя.

– Тази картина, онази долу в хола ли е? Позирала е гола и после ти я е подарила?

– Аз бях там, докато Добри я рисуваше.

Надигнах се на лакът, за да го погледна:

– Била е отворена мацка, а?

Той поклати глава:

– Беше невероятна жена, Алекс. Умна, красива, с финес. Тя ме научи на всичко. Избра ми първите свестни дрехи, научи ме как да говоря на всякакви теми и да не изглеждам като идиот, как да се държа, всякакви такива неща. Накара ме да уча езици, тя говореше френски, немски и руски, но първо ме научи да чета и пиша без грешки на български.

Зяпнах го и той ми се ухили:

– Едвам съм избутал стругарския техникум. Като ми дадоха да прочета клетвата в казармата толкова сричах, че старшината реши, че се лигавя и ми разката фамилията.

– Колко години ходехте?

– 5 години и 7 месеца.

Надигнах се пак да го погледна:

– Въртяла те е 6 години?!

– Не ме е въртяла, обичаше ме.

Отпуснах се пак назад, мдаа, жената определено си я е бивало.

– Кой беше другият, Бори? Кой ти казваше как да правиш нещата?

– Аз си се оправях, не ми трябваше някой да ми дава акъл.

– Стига, Бори. Трябва да те е дала на някой да те наглежда, някой стар неин приятел с опит. Тя е била аптекарка, едва ли е знаела как се управлява цех за пластмаси за теб да не говорим, ти си бил едно хлапе. Той те е вкарал и в другите игри, нали? Тя ти е казвала, че трябва да намерите още пари и ти си се забърквал в разни работи, които той ти е подсказвал, за да ги намериш. После вече е нямало измъкване. Тя те е убедила, да не казваш кой е другият, пазела го е. За 6 години няма как мъжът и да не е разбрал, че ходите. Просто не му е пукало от теб, някакво хлапе с което шавливата му жена се забавлява дискретно, чудо голямо. Най-много да и е спретнал един скандал, колкото да не е без хич. Тя е нямала намерение да се развежда, излъгала те е. На другият му е трябвало момче да му върши разни работи и да си затваря устата и тя е намерила теб. Използвали са те. И който е, още те използва.

Борил ми намигна:

– Що не вземеш да пишеш книги, бе коте. Определено не ти липсва фантазия.

– Нали? Само дето живея вече почти 6 години с теб и дори аз не знам почти нищо за бизнеса ти. Всички знаят, че работиш за някого, но никой не знае за кого. Чула съм толкова слухове, че само с английската кралица не са те забърквали. Това е доста странно, не мислиш ли? У нас никой не крие човек на кого е, а ти караш и твоите си хора да лъжат, че бизнесите са си техни. В това има смисъл, само ако ти си бушона и някой страшно много държи името му да не се свързва с теб.

– Сега и момче за всичко ли ме изкара?

Замълчах. Нямаше логика да отрича толкова упорито, знаеше че си държа устата затворена независимо от отношенията ни. Освен ако...

– Как те убеди да работиш за мъжа и, Бори? Докато си играехте тримата в леглото ли?

Той се издърпа така, че да ме вижда:

– Престани, Александра!

– Добре, но да знаеш че старият господар те предава на младият. А той те мрази и ще се отърве от теб. Е, първо ще се погрижи да не му пострадат бизнес интересите като ритнеш камбаната. Затова е срещата, за да те изкотка, да си подготви нещата и после да се гътнем в някоя катастрофа двамата.

Борил замълча за дълго и после ме погледна:

– Тя ми каза, че мъжът и иска тоя цех, но го е страх защото вече е правил разни неща със завода на който беше директор и може да го съдят. И че това е шансът ни да изкараме пари и да заминем за Франция двамата. Запозна ни, той се съгласи и през Вълчева веднага уреди нещата. Разбрахме се той да не се явява никъде, за да нямам неприятности, ако тръгнат да го съдят. Дона договори 10 процента от печалбата за мен. Не бях виждал толкова пари. С първите си купих един страхотен мерцедес и отидохме на почивка с Надя в Турция, не бях ходил дотогава в чужбина, въобще не бяхме ходили на почивка никъде преди това. После Дона ходи до Франция на екскурзия и ми донесе снимки от един страхотен апартамент и почнахме да събираме пари за него, обаче все не стигаха. И после мъжът и ми каза за една далавера, тя ме подучи да не се забърквам явно и аз хванах едно пишлеме дето ми дължеше пари и направих фирмата на него. После правихме още доста работи.

– На него не му ли пречеше, че спиш с жена му?

– Те отдавна не спяха заедно, тя ми го каза още като се запознахме. Просто, хора като тях тогава не се развеждаха. Така беше прието. А и аз не съм демонстрирал пред него, че имаме връзка или нещо, винаги съм се държал с уважение. Тя се пазеше най-много от децата и главно от Емил, казваше че няма да и прости ако разбере. Затова и толкова време отлагаше развода, но накрая се реши. След като тя почина мъжа и ми каза че знае за нас, и ме помоли да пазим всичко в тайна и за връзката ни и за фирмите, за да не научи Емил. Те двамата никак не се разбират и той се страхуваше, че това ще ги скара съвсем и главно, че Емил ще намрази майка си. След боя ме предупреди кога Емил ще ми го върне, калтака беше викнал четири човека да ми скочат, ама с Пешо и Бръмката, ти не го знаеш него, ги попиляхме. Емил не го пипнахме, бях обещал на баща му.

– Защо те е оставил да го тормозиш после?

Борил направи физиономия:

– Мисли го за женчо, опитваше се да го научи да се оправя сам. Пък и аз не съм го тормозил наистина, само го дразнех.

– Е, явно вече го е научил.

– Няма начин баща му да му е казал, Алекс. Невъзможно е.

Дръпнах го за ръката да легне пак и си сложих главата на рамото му.

– Баща му остарява, Бори. Може и да му е казал. Когато убеждавах Емил да направим фирмата, той каза че са му казали, че работя добре, но е скептичен, защото добрите резултати на фирмите ти не винаги се дължали на добрата работа на хората ти. Тогава помислих, че има предвид, че ти си въртял фирмата или си перял пари през нея, но сега мисля че е имал предвид, че баща му върти нещата. Защо е тази игра толкова години, Бори. Защо не сте спрели?

– Заради разни работи. Все пак ще отида на срещата утре.

– Недей, Бори. Стой далече от него. Ако се опитваш да изиграеш баща му, че си загубил на борсата, нищо чудно стария да те е поръчал. Всъщност, къде попиля парите?

– Никъде, удари ме кризата, казах ти. Трябваше да имам налични пари, но аз си бях правил разни работи през главата му и трябваше да измисля някакво оправдание, защо ги няма. Емил клъвна за измисления брокер, изгоря с акциите и аз вече имах алиби, че и аз съм изгорял. Когато ти се замъкна при него Найден, баща му ми се обади, притесняваше се какво знаеш и да не се разприказваш. Аз му гарантирах, че няма да има проблеми. Но когато ми казаха, че Емил разправя, че сте спали се притесних и се прибрах веднага от Щатите.

Надигнах се на лакът, за да го виждам:

– Защо?

Той ми направи физиономия:

– Помислих, че си решила да се пробваш с него. Затова вечерта те притиснах, да видя дали ще му се обадиш да те спасява.

– И ако бях?

– Нищо, щях да се омета да замитам разни работи.

– И като не му се обадих, реши да ме изнасилиш.

Борил се надигна ядосано:

– Абе, ти като ги плещиш тия работи слушаш ли се?

– Да.

– Изнасилил съм те?!

– А какво е, когато жената ти казва, че не иска?

– Нищо не съм ти направил, просто ме беше яд и исках да те стресна малко. А пък като се сборихме ми се прииска и мислех, че накрая ще ми пуснеш. Ама ти се разфуча и те оставих да се измъкнеш. Реших, че като се успокоиш може да ме огрее.

Направих физиономия и той отметна един кичур от лицето ми:

– Готино ти беше като го направихме после, признай си.

– Беше адски гадно да ме накараш да си мисля в началото, че си пиян, ядосан и не мога да те спра, Бориле. Много гадно. Да не говорим, че ми беше посинил ръцете.

– Ти ме изрита в пакета, аз какво да кажа?

Мдаа, спомена за това винаги ми подобряваше настроението. Определено семейната ни история не беше скучна.

– Защо играехте един срещу друг за хотела?

– Защото аз го исках. Найден се опита да го откаже, но те много не мелят брашно и Емил не го слуша.

– Кой знае за теб и стария Драшев?

– Няколко човека с които сме правили разни работи през годините.

– Какво ще стане, ако просто спреш да му даваш парите?

– Не мога. Това не е вариант.

– Защо, ще те убие или просто има нещо срещу теб?

– Казах, не е вариант.

– Той вече е стар, Бори. Трябва да се възползваш да се измъкнеш, докато Емил не те е впримчил.

– Както казах, това не е филм, Алекс. Нямаш представа как стоят нещата, така че си спести акълите.

Издърпах се и седнах с лице към него.

– Чуй ме, Бори. Може да зарежеш всичко и да си отидем двамата на заплата някъде, за мен проблем няма, казвала съм ти го. Може и да измислиш нещо и да се отървеш от стария, ако е възможно. Избери си едното и го направи, защото аз с момчето за всичко на семейство Драшеви няма да живея. И само да ти напомня, че нямаме брак и детето си е мое, ако не те оставя да го припознаеш.

Борил ме погледа малко и после ме дръпна отгоре си.

– Ти цялата бременност ли ще си такава крива?

– Говоря сериозно, Бориле.

– Явно цялата. Е, то 7 месеца ей ся ще минат, не се напрягай.

Подпрях се с лакти на гърдите му:

– Не се шегувам, Бори. Реши нещо и го направи.

– Какво например, да кажа че съм болен от рак, да отида да работя някъде пазач за 500 лв, да живеем в една стая и да се чудим как да си платим тока ли? Това ли да направя? Няма да стане. За тебе може да е нормално децата ти да мизеруват, за мен не е. Бъхтя откакто съм излязъл от казармата и съм си постигнал всичко сам с двете си ръце. Никой една стотинка не ми е дал на готово. Няма да захвърля всичко, защото Емил ти казал някакви простотии и ти си се обидила. И ако още веднъж ми кажеш, че съм момче за всичко, наистина ще ти зашия един шамар, без да ми пука че си бременна.

Беше се ядосал наистина и аз станах от леглото. Преди да вляза в банята, се обърнах към него:

– Винаги има две истини, Бори. Истинската и удобната, ти виждаш едната, аз другата.

– Майната ти, Алекс. Постигни каквото съм постигнал аз и тогава ми философствай.

Задържах вратата на банята отворена и пак се обърнах него:

– Може пък и да постигна. Как мислиш, старият дали ще ме хареса? И аз съм 30 години по-млада, може и повече.

Той удари ядосано с юмрук по леглото и после стана.

– Махам се, защото наистина ще ти отпера един накрая.

– Оставил си се един мухлю да те използва, Бориле. Мухлю, който е оставял жена си да му решава проблемите със задника си. На бас, че така му е направила и кариерата.

Борил беше тръгнал да излиза и вбесен се върна и застана така, че ме заклещи между стената и себе си.

– Ей, млъкни, защото...

– Защото ще ме удариш, че ти казвам истината? Давай. Детето ми няма да стане измекярин на децата на Драшев Бориле, няма да го позволя. Може да е голо, босо, гладно и без баща, но няма да е слуга на никого. Гледала съм две деца сама, ще отгледам и трето, а ти прави каквото искаш. Мръдни се, трябва да отида до банята.

Той остана неподвижен за около секунда и после се отмести. Когато излязох от банята го нямаше в стаята. Легнах си и на сутринта видях, че не е спал в леглото си, нямаше го и долу, беше излязъл някъде още снощи вероятно. Направих си кафе и тръгнах на работа, нямах намерение да му се обаждам. Щях да го притискам докато предприемеше нещо. Старият минаваше 70 и няколко, можеше и да си прави още нещата както беше свикнал и Борил да му трябваше, но Емил работеше по друг начин. И първото, което щеше да направи, щом баща му отстъпи е да се отърве от Борил и да му вземе всичко. Трябваше да се погрижа това да не се случва.

© Elder Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??