Бях в осмия месец, тежах колкото кит и краката ми бяха отекли като корабни диреци, а имах среща в една кантора. На паркинга нямаше места, а идеята да вървя пеша повече от няколко метра ме ужасяваше, затова най-нахално си паркирах неправилно с мисълта, че никой няма да посмее да вдигне скъпа кола. Когато излязох от срещата обаче видях задницата на паяка, който тъкмо я отнасяше. Въздъхнах и следвайки указанията в сутрешния си хороскоп за позитивна нагласа философски реших, че просто не ми е ден. Тъкмо звънях за такси, когато една кола спря до мен, задното стъкло се спусна и Драшев ми се ухили:

– Да те закарам? Видях, че колата ти се вози на паяка.

– Не, благодаря.

– Хайде ела, трябва да говорим за нещо, а ти не ми вдигаш и упорито се криеш от мен.

– Няма за какво да говорим.

– Стига Александра, трябва да говорим за нещо сериозно. Нещо, което засяга теб и – посочи корема ми – него.

Не отговорих нищо и той слезе от колата и ми посочи отворената врата:

– Хайде, качи се, ще те закарам за където си тръгнала и ще поговорим.

Почудих се малко и после свих рамене и се качих. Наместих се със сто мъки, той ми затвори вратата, каза нещо на шофьора, оня слезе и Драшев седна зад кормилото. После се обърна към мен:

– Тук наблизо има подземен паркинг, ще паркирам там да поговорим на спокойствие. Да не решиш, че те отвличам де.

Влезе на паркинга, спря и се премести отзад при мен.

– Как е бременността?

– Добре, благодаря.

– Какво е?

– Момиче.

– И мойто първото е мъжко, второто женско.

Опитах да се наместя по-удобно, което не беше лесна работа и после го погледнах:

– Какво искаш, Емиле?

Той се наведе към мен:

– Борил има нещо, което ми трябва. Досие на един човек. Искам да го купя. Ако се съгласи, ще платя веднага така както му е удобно на него. Ако не, аз няма да направя нищо, но може други хора да решат да го вземат насила и да стане неприятно. Затова държах да говоря с теб, защото тези работи вече засягат и тебе. Никой не отвлича жени, защото никой мъж няма да плати за жена, но децата са друго нещо.

Наведох се към него:

– Заплашваш ли ме, Емо?

Той поклати глава:

– Не, наистина. Просто ти казвам как стоят нещата. Убеди Борил да ми го продаде и аз ще преведа 20 процента върху сумата по сметка, която ти кажеш. Ако искаш кажи на Николов, ако искаш недей, ваши си работи. Аз няма да кажа на никого. Това ще е моя подарък за бебето. Ако не искаш пари, може да са акции, злато, древноримски монети... каквото решиш.

Погледнах го и той ми се усмихна:

– Наказанието да имаш необявени археологически находки е затвор, Алекс.

Аз също му се усмихнах:

– Тогава е добре, че ние с тебе нямаме такива, нали? Както и няколко оригинала на известни български майстори, които уж си висят в музеите ни.

Той ми хвърли един поглед и аз му се усмихнах отново. Добре, че Борил беше любопитен като сврака и не го изпускаше от поглед.

– Стават грешки, Алекс. Може някой да не разбере, че големият ти син не е дете на Николов, а той е вече мъж, не е малък, за да се лигавят с него.

– Боже Емо, нямаш ли поне малко достойнство, заплашваш жена бременна в осмия месец. Майка ти сигурно се обръща в гроба.

– Просто се опитвам да те предпазя от фатални грешки. Не мисля, че ти е ясно в какво си се забъркала. Впрочем, поздравления за куража да искаш да родиш в толкова високорискова възраст.

– Е, живота по принцип си е рисковано нещо, нали? В този ред на мисли, ще предам на Борил, че заплашваш нероденото му дете.

Той се облегна назад:

– Не ми вярваш, но наистина не те заплашвам, Алекс. Ти си умна и амбициозна жена, харесвам такива хора. Но повярвай ми, в момента наистина нямаш реална представа за ситуацията в която си. Не знам какво си мислиш, че знаеш за бизнеса на Николов, но истината е че той е един наемник. Наемник, който е загубил много пари, които не са негови. Той не поиска да откупи фирмата от мен, защото е Ромео и не може да откаже нищо на любимата си и аз не му я продадох, защото съм трогнат от романтичната ви любов. Имам отношения с шефа му и той ме помоли да му я продам, а Николов сключи сделка с него да си връща борчовете от печалбата. Затова сега на теб ти се налага да работиш в такава напреднала бременност, вместо да си седиш някъде и да си приказваш в женските форуми за предстоящото раждане. Бих ти показал как пък той си прекарва времето, но съм нормален човек и не искам да тревожа бременна жена. Послушай ме, убеди го да ми даде досието, вземи си двайсетте процента и си ги сложи за черни дни, защото повярвай ми такива много скоро ще настъпят.

Разперих ръце:

– Надценяваш ме, Емо. Борил не се вслушва в мнението ми, особено пък за работи като тази. Бизнеса му си е негова територия и не ми разрешава му се бъркам.

Драшев замълча за миг и после се наведе към мен:

– Как го прави, Алекс? Как идиот като него успява да убеди силни и умни жени, че си заслужава да жертват всичко заради него? За бога, наистина започвам да си мисля, че владее скапаната хипноза. Иначе просто не мога да си го обясня, наистина не мога.

Усмихнах се:

– Жените сме готови на всичко за децата си. Опитваме се всячески да ги предпазим и да улесним живота им. Поемаме ударите върху себе си, за да не ги поемат те. Много често обаче децата не виждат реалната картина и обвиняват майките си за какво ли не, в повечето случаи за неща на които майките им са се решили, за да са добре те. Кардинал Ришельо и Луи 13 все се карали, но всъщност всичко което правел Ришельо било, за да укрепи Луи на трона. Така че, нещата не винаги са както изглеждат.

Емил се облегна пак назад, допря палците на ръцете си и започна да потупва пръстите си:

– Интересна гледна точка.

– Жените обикновено виждаме нещата от различен ъгъл. За теб ли работя в момента?

Той направи физиономия:

– По-скоро за сестра ми и мързеливите и деца, тя е заета само да пилее пари, те също. А моята работа е да намирам откъде да им пълня касичката.

– Жалко, че нямам такъв брат. Има ли някакъв вариант да се откупя? Без досието, може и да не ти се вярва, но семейството ни наистина е патриархално.

Той ми се усмихна като гладна акула:

– Е, щом искаш да е патриархално, няма вариант.

Свих рамене:

– Щом няма, няма. Здраве да е.

– Какво ще правиш, когато се разорите и той те остави, Алекс? Сама, с бебе на тези години, без работа, без пари... Мислила ли си за това?

Насмях се:

– Проучвал си ме, знаеш как съм живяла. Мислиш ли, че мизерията е нещо което ме плаши?

Драшев ме погледна в очите:

– Всъщност не мисля че те плаши, мисля че те ужасява. Затова си се вкопчила така отчаяно в Николов, мислиш че той е джакпота ти от лотарията. И си готова на всичко, за да го задържиш. Виждал съм същото милион пъти.

– Грешиш, това което ме ужасява, не е аз да живея в мизерия, ужасява ме децата ми да живеят така. Затова правя това, което е правила и майка ти за теб и сестра ти, опитвам се всячески да ги защитя. Знаеш ли как са се запознали майка ти и Борил? Една зимна нощ дошъл в три през нощта у вас да я моли за лекарство за болното си бебе. Бебе, на което дори не бил баща. Жените се впечатляваме от такива работи, рядкост са. Годините са били бурни, баща ти е можело да влезе в затвора и в такъв случай е щяло да се наложи някой да брани бизнеса с юмруци. Тя не е искала това да си ти, бил си малкото и момченце. И тогава се появил Борил, достатъчно див за да си пази територията със сила, достатъчно умен, за да може да се оправя сам и достатъчно млад и наивен, за да може една умна и опитна жена да го манипулира както си иска.

Опитах отново да се наместя на седалката, бях се схванала. Драшев ме гледаше без да казва нищо.

– Каквото и да е това досие, не ти го дава, защото явно мисли че ще пострадаш. Обещал е на майка ти да те пази и все още държи на това обещание. Ако толкова го искаш досието, защо просто не кажеш на баща си да му каже да ти го даде, вместо всички тези циркове?

– А защо ти не му кажеш да ми го даде? Мога да ти дам 20% още сега, казваш сметката и ти ги прехвърлям на секундата.

– Защото не мога да се боря с призрака на майка ти. Той още е влюбен в нея.

Драшев отново ме изгледа като гладна акула:

– Значи ще го правим по трудния начин.

Свих рамене:

– Твоя воля, но си скрий някъде децата, не искам да ми тежат на съвестта. Защото щом му кажа, че заплашваш дъщерите му, той ще намери твоята на секундата.

– Дали толкова ще бърза да спасява и синът ти, а Александра?

Усмихнах му се:

– Знаеш ли какво научих от първия си брак, Емо? Много е трудно е да живееш с мутра и е много успокоително бащата на сина ти да е мутра, когато някой реши да заплашва детето ти.

– Добре, успокоявай се с това.

Усмихнах му се пак:

– Предпочитам да се успокоявам като си мисля, че няма да се стигне до излизане на дюшеци. Все още не виждам логика да нападаш човек, който те пази, но явно отдавна си спрял да мислиш рационално на тази тема. Мисля, че разговора ни приключи, така че слизам.

Отворих вратата и Емил ме изгледа:

– Не прави глупости, ще те откарам до някое такси.

– Не, благодаря. Ще сляза тук.

Той махна с ръка:

– Както искаш.

Измъкнах се с хиляда мъки и той отпраши с мръсна газ. Звъннах на Борил:

– Зарежи всичко и веднага ела, аз съм на някакъв подземен паркинг зад новата сграда на Атлас.

– Какво става, нещо с бебето ли?! Да викна ли линейка?

– Не, то е наред. Драшев ме заплаши, заплаши и децата и ме остави тук. Без кола съм и ме е страх да не се върне. Ела, моля ти се.

– Заплашил те е и те е зарязал там?! Мъртъв е! Наистина е мъртъв.

– Просто ела, Бори. Страх ме е.

– Добре, само спокойно, вече карам. До половин час съм при теб. Там няма ли някакви хора?

– Не, пусто е. Не е дошла нито една кола откакто сме тук.

– Няма ли жива охрана?

– Не, само бариера.

– Добре, искам да се успокоиш и да намериш място, където да седнеш, за да ме изчакаш. Не искам да се притесняваш за Драшев, няма да се върне. Просто седни удобно и ме чакай. Ще си говорим през цялото време. Ако се почувстваш зле, веднага викаме линейка. Намери ли къде да седнеш?

– Това е паркинг, Бори. Няма пейки. Мога да викна такси, но не знам точно как се води този паркинг, май не е само един подземен тук.

– Не, просто ме чакай. Всичко ще е наред.

Лесно е да се каже, чакай ме. Пикаеше ми се, боляха ме краката и въпреки позите се бях уплашила до смърт за Криси. Нямаше да е за първи път да гръмнат някой по-страничен, само за да покажат на важния, че му имат зъб. Затова исках Борил паникьосан, та най-накрая да има смелостта да подпука Драшев.

След близо четирсет минути, които ми се видяха като пет века, Борил най сетне се появи и се прибрахме във вкъщи. В колата започна да ми се повръща и изкарах кошмарно пътуване. Когато стигнахме и легнах, най-накрая стомаха ми се успокои. Борил седна на леглото и ме погали по ръката:

– Какво стана?

Свих рамене:

– Не знам. Иска някакво досие, което си имал. Предложи ми 20 процента да те убедя да му го продадеш, отказах му и той ми каза, че си се спазарил да работя за него и така да си връщаш дълговете...

Борил ме погледна, но нищо не каза.

– ... и пак ми предложи парите. Пак му отказах и тогава заплаши Криси. Каза, че ако загубя Криси, ще загубя и бебето най-вероятно, а той ще прати гости на Ани и Галя.

Борил несъзнателно ми беше стиснал ръката и аз си я дръпнах:

– Боли ме, Бори.

– Извинявай, не исках. Виж сега, всичко което ти е наговорил са глупости. Той е един въздух под налягане и нито му стиска, нито има хора с които да навреди на децата. Затова сега искам да се успокоиш и да спреш да се тревожиш за това.

– Викни децата тук, Бори. Искам Криси тук, моля те.

– Безсмислено е да паникьосвам момчето. Ще реши, че нещо ти се е случило. А и ще го уволнят от работа. Той е в безопасност, Алекс. Довери ми се.

– Закълни ми се!

– Заклевам ти се. Криско е в безопасност, Ани и Галя също. Само за бебето не мога да гарантирам, защото зависи от теб. Затова искам да се успокоиш и да не се тревожиш за нищо. Става ли?

– Какво е това досие, Бори? Кой е този човек и какво толкова имаш за него?

Той се наведе и целуна корема ми:

– Ти беше права, детето ни няма да е слуга на никого. Тя ще е принцеса. И обещавам да не я уча да казва кур от слон, поне докато не стане на пет.

Усмихнах му се и той ме погали по косата. Вярвах му, че ще защити Криси, вярвах му че ще се погрижи за всичко, просто му вярвах.

Драшев загина в катастрофа по-малко от две седмици след това. Една нощ пътувал с две коли охрана, движели се с много висока скорост, когато неговата кола не успяла да вземе един завой и излетяла в дълбока пропаст. Бодигардовете веднага се опитали да се спуснат и да помогнат, но било толкова стръмно и колата изглеждала толкова премазана, че накрая се отказали. Предположенията бяха, че на шофьора му е станало зле и е загубил управление. Според лекарите Драшев и двамата охранители с него загинали на място.

Научих за случая от сутрешните новини, Борил беше навън да храни кучетата и когато се прибра аз му казах:

– Драшев е катастрофил снощи.

– Пукнал ли е?

– Да, на място.

– Е, Господ ни отърва от копелето. Къде са ми кафявите обувки, няма ги при другите?

– Имаш ли нещо общо с катастрофата, Бори?

– Аз да не съм Джеймс Борн, бе Алекс? Ти тоя живот за филм го имаш. Просто Господ ме обича и ми е чул молитвите. Та, къде са ми обувките?