Видях на камерата таксито на Криси да спира пред двора и му звъннах:
– Минете през гаража, Криси. Да не се намокрите.
Валеше проливен дъжд и аз слязох да ги посрещна на входа на гаража с бебифона в ръце.
– Здравейте, влизайте, донесохте си и дъжда, а? А това кой е?
С тях имаше 7 годишно момченце и Криси го тупна по рамото:
– Кажи здравей на баба си Алекс, Жорка.
Погледнах безкрайно изненадано Елиана, или беше по-голяма отколкото казваше, или беше родила на 16. Тя стоеше притеснено и ми се усмихна с половин уста:
– Това е синът ми.
После се обърна към детето:
– Тя не е баба, леля е. Бабите са стари, а тя е млада.
Кристиан ми се усмихваше лъчезарно насреща, а на мен ми се прииска да го заколя, една година беше крил от мене, че тя има дете. В това време Дари промърка и аз използвах момента да се изнижа:
– Влизайте, аз трябва да се кача при бебето, защото Борил го няма и е само. ...