Видях на камерата таксито на Криси да спира пред двора и му звъннах:

– Минете през гаража, Криси. Да не се намокрите.

Валеше проливен дъжд и аз слязох да ги посрещна на входа на гаража с бебифона в ръце.

– Здравейте, влизайте, донесохте си и дъжда, а? А това кой е?

С тях имаше 7 годишно момченце и Криси го тупна по рамото:

– Кажи здравей на баба си Алекс, Жорка.

Погледнах безкрайно изненадано Елиана, или беше по-голяма отколкото казваше, или беше родила на 16. Тя стоеше притеснено и ми се усмихна с половин уста:

– Това е синът ми.

После се обърна към детето:

– Тя не е баба, леля е. Бабите са стари, а тя е млада.

Кристиан ми се усмихваше лъчезарно насреща, а на мен ми се прииска да го заколя, една година беше крил от мене, че тя има дете. В това време Дари промърка и аз използвах момента да се изнижа:

– Влизайте, аз трябва да се кача при бебето, защото Борил го няма и е само.

Седем годишно дете! За Бога, достатъчно зле беше, че има връзка с нея, а сега трябваше да храни и детето и... Всички мъже си намираха жени, които да използват, само моя син беше толкова тъп да си вземе жена, която да използва него...

Слязох долу с бебето и Криси направо се разтопи като го видя. Жорко гледаше с любопитство Дари и Кристиан го погали по главата:

– Ти искаш ли да ти купим братче или сестриче?

Детето се замисли и после сбърчи чело:

– Не.

Аз се подсмихнах, поне един умен имаше в това семейство.

Вечерта не вървеше особено добре, Елиана беше много притеснена и си го изкарваше на детето. Само да мръднеше и тя му скръцваше със зъби да стои мирен. Накрая на мен ми дожаля:

– Стига Елиана, то да не е кукла, че да не мърда. Харесваш ли кучета, Жорка?

– Даа, имате ли куче?

– Цели три. Иди да му ги покажеш, Криси.

Те излязоха и аз погледнах Елиана:

– Къде е баща му?

– Не поддържаме връзка.

– Кой го гледаше досега?

– Мама.

– На колко роди?

Тя ме погледна в очите:

– 16.

Свих рамене:

– Случва се. Виж, ще трябва да се оправяте сами оттук нататък, не мога повече да помагам на Кристиан с пари, вече нямам.

– Не съм с него заради това.

– Щом казваш.

Наведе се към мен:

– Виж, не искам отношенията ни да са такива, искам да се разбираме...

Усмихнах и се иронично:

– И понеже искаш да се разбираме, се опита да преспиш с мъжа ми, който между впрочем ти се пада и свекър. А след това каза на сина ми, че вторият му баща ти е налетял. Интересно какво ли щеше да е, ако не искаше да се разбираме.

Тя ме изгледа:

– Нищо такова не съм му казвала. Той се чудеше защо изведнъж ни прати у баба му и реши, че вероятно Борил ти е казал, че не ни иска. А за другото... виж, свикнала съм да се държа много свободно и..., но аз и Борил... Съжалявам, но това което си си помислила е абсурдно, наистина. Въобще не разбрах защо се ядоса тогава, дори не ми е минало през ума, че може да ти хрумне такова нещо. Винаги съм мислила, че не ме искаш защото нямам пари. Но да решиш, че искам мъжа ти... Съжалявам, толкова е абсурдно, че не знам какво да кажа.

– На Кристиан скоро ще му омръзне да си играе на татко, Елиана. Имай го предвид и моля те, направи услуга на всички и не раждай дете и от него. Прехвърли се навреме на някой с пари и си свиркай.

Тя направи обидена физиономия:

– Не съм такава, каквото ме мислиш. Работя от 15 годишна. Откакто се е родил Жоро си го издържам почти сама. Нямаш представа колко време социалните ме убеждаваха да го дам за осиновяване. Не съм някаква курва, искам нормално семейство и нормален живот. Не исках да водя Жорко тук, знаех как ще реагираш. Не исках и аз да идвам, знам че не ме искаш. Кристиан обаче не спираше да говори, че иска тримата да дойдем заедно да видим бебето и най-накрая да те запознае с Жорко. За него беше много важно да се съберем всички заедно и аз в крайна сметка се съгласих. Накарах го да вземем хотел, няма да останем тук, не искам да пречим.

Погледнах бебифона и после вдигнах очи към нея:

– Всъщност, ще останете. Не искам синът ми да си мисли, че е нежелан в къщата на майка си. Тъкмо и ти ще имаш възможност да ме убедиш, че мнението ми за теб е погрешно. Отивам да накърмя бебето.

Елиана не каза нищо. Каквото и да ставаше, беше готова да преглътне всичко и да ме има с хубавото. Предполагах, че причината по някакъв начин беше свързана с детето. Предишните пъти винаги се беше държала безкрайно арогантно и ме вбесяваше дотам, че ми идваше да и залепя някой шамар.

Борил закъсня умишлено и вечерята мина без него. Кристиан си беше идвал на няколко пъти за по ден, два, след онова злополучно идване, но самичък и стоеше повече у майка ми, не искаше да се засича с Борил. Борил също не умираше от желание да го вижда и решаваше проблема като изчезваше на някъде, когато Кристиан е тука. Никога не го беше искал, но през годините беше полагал усилия да се държи добре пред него и Криси го харесваше и то много, но го намрази, когато се разделихме. Като разбра, че двамата пак се събираме, се обърна и ми каза „Не ти разрешавам“. Каза ми го точно така „Не ти разрешавам да се върнеш при него, мамо!“. Не знаех какво да кажа, никога не бях предполагала, че един детето ми ще ме смята за толкова слаба, че да се чувства длъжно да ме предпазва от мен самата. Има моменти в живота ми, които не искам да си спомням и този определено е един от тях. Накрая с хиляда мъки успях да вкарам отношенията им с Борил в що годе нормални граници и после Борил сътвори изцепката с Елиана. И всичко стана още по-зле.

Тази вечер и нашия разговор с Елиана никак не вървеше и аз накрая реших да приключа мъчението като се оправдах с Дари и всички си легнахме. След около час вратата ми се отвори и Жорко надникна сънен:

– Бабо, много съм жаден...

Погледнах го изненадано и станах от леглото.

– Ела...

Той ме изгледа:

– Къде е баба? Искам баба.

Погалих го по главата:

– Тя си е у тях, а ти си тук с мама на гости. Ела да ти дам водичка.

– Искам мама...

Почудих се малко и после го хванах за ръчичка и почуках на вратата им. Никой не ми отговори и аз открехнах леко вратата:

– Елианче...

И веднага затворих. Боже, не и ли идваше на акъла, че има дете и може да влезе в стаята и да ги види така. Добре, че беше уцелило моята врата.

– Мама спи. Ела да ти дам водичка.

Пи вода и го сложих да легне, но той не искаше да стои сам в стаята си. Помъчих се да го приспя, но явно го беше страх и не заспиваше. И накрая го взех при нас с Дари. Сложих го на леглото на Борил, но като легнах той се примъкна до мен и се сви като някое котенце до ръката ми. Поприказвахме си малко шепнешком, за да не събудим Дари и след десет минути вече спеше сгушен в мен. Като се събудих за среднощното кърмене, Борил се беше прибрал и хъркаше до него.

– Ти кой си?

– Чичо Борил, а ти кой си?

– Жорко. Защо спиш при баба? Нямаш ли си къща?

– Това баба ти ли е?

– Да. Мама каза да и викам леля, но тати каза, че трябва да и викам баба, защото му е майка.

Отворих очи точно навреме, за да видя облещената физиономия на Борил.

– Добро утро, момчета. Жорко, това е дядо ти.

Детето огледа Борил:

– Ти много ли си стар?

Аз се ухилих на Борил и той ме погледна възмутено. После се обърна към Жорко:

– Не съм стар. Но съм мъж на баба ти, значи съм ти дядо. Ти обаче ще ми викаш чичо Бори, защото е тайна че съм ти дядо.

– Защо е тайна?

Борил се почуди какво да отговори и аз казах:

– Защото и други деца искат да им е дядо, но той иска да е дядо само на тебе. Затова ще му викаш чичо Бори, за да не разберат другите и да се сърдят. Ходиш ли на училище?

Жорко кимна:

– Да. Преди ходех на мойто и беше много хубаво, и бяхме с Димчо и Пламен и имахме коте. Но банката излъга баба и ни взе апартамента, а чичо Митко не ме иска и ме пратиха по самолета при мама. Там е много гадно, не разбирам нищо като приказват и всички само ми се смеят. И учителката е много грозна и черна и само седи до мене и ме кара да уча думи. Аз не искам, а мама казва, че съм бавносвиващ се идиот и ми се кара. И ме наказва, ако не науча думите, а аз не мога, забравям ги.

С Борил се спогледахме и аз погалих детето по главата:

– Не си идиот. На всички им е трудно да учат думите. Чичо ти Кристиан не ти ли помага?

– Не, той само играе на игрите, но на мен не ми дава. И не трябва да вдигам шум, защото ще ни изгони и ще спим на улицата, а там е студено и има лоши хора и някой ще ме вземе и ще ме убие.

На вратата се почука.

– Жорко е тука – обадих се аз. - След малко слизаме.

– А, добре – каза Кристиан. – Чудехме се къде е.

Борил ме изгледа:

– Те цяла нощ ли не са разбрали, че той не е в леглото си?

Направих физиономия без да кажа нищо. Басирах се, че Елиана сега за първи път си гледаше Жорко сама и определено не се справяше добре. Станах от леглото, сложих си халата и протегнах ръка към детето:

– Хайде, ела да видим къде е майка ти.

Борил побърза да изчезне като си измисли спешна работа, след като смънка по едно „здравейте“ на Криси и Елиана. Този път определено не му се виждаше здравословно да е около Елиана. Тя пък излезе с Жорко да види някаква приятелка и с Криси останахме насаме.

– Искам да говорим за нещо, мамо.

– За?

– Искам да се прибера в България и да се захвана с частен бизнес.

– Какъв?

– Ще внасяме машинно оборудване. Пазара е много голям.

– И откъде ще намериш пари?

Той ме погледна:

– Надявах се да ми помогнеш.

– Няма да ти дам пари.

– Защо?

– Първо, защото ги нямам. Второ, защото вече имаш жена до себе си и е време да започнеш да си правиш работите с нея, не с мен. Трето, защото мисля че нямаш никаква реална представа с какво искаш да се захванеш, не си направил нито проучвания, нито бизнес план, нищо. Иначе щеше да знаеш, че пазара не е никак голям. Мисля, че просто ти омръзна да ходиш всеки ден на работа и реши, че ако се върнеш в България и направиш някакъв бизнес, ще може по цял ден да си седиш в някой лъскав офис, да си щракаш игричките и парите просто ще текат в касата ти. Ако намериш такъв, кажи и на мен, защото и аз искам така.

– Не е вярно, пресметнал съм всичко.

Облегнах се назад:

– Добре, какво точно ще внасяш? Откъде ще го внасяш? Проучил ли си митническите особености за всяка страна? Кои ще са ти конкуренти на пазара, кой е най-големият доставчик в момента в твоя сегмент, защо е най-предпочитан? Кои ще са ти клиенти? Как ще ги убедиш да купуват от теб? Какво можеш да предложиш повече от конкурентите си, по-добра цена, по-дълго гаранционно обслужване, по-високо качество, по-чаровна усмивка? Какви средства ще са необходими за първоначалната инвестиция, откъде ще ги набавиш, как ще ги върнеш? Какви са рисковете, какви са очакваните печалби?

– Знам какво е бизнес план, мамо.

– Не си на изпит по икономика, Криси. Не ме интересува дали знаеш какво е бизнес план, интересува ме дали си си направил проучванията и имаш детайлни отговори на въпросите, които ти зададох.

– Стига мамо, в България всичко е въпрос на връзки. Ти познаваш много хора, ще ме запознаеш и ще си намеря клиенти.

Въздъхнах, ако и другите му знания от тоя колеж бяха колкото по икономика, определено си бях хвърлила парите на вятъра.

– Тогава се прехвърли да внасяш химикалки за държавната администрация, защото само когато става дума за държавни пари е въпрос на връзки. Когато става дума за частен бизнес и на жена си да ги продаваш тези машини, ще си купи от друг, ако цената му е по-изгодна.

Въртяхме плочата близо три часа, и така и иначе и накрая пак същата.

Заминаха си на другия ден, сърдити. Само Жорко се радваше, че пак ще лети. Залагах, че до 6 месеца Елиана ще е зарязала Кристиан, след като спрях кранчето. Всъщност го заряза след три, след като разбра че и всички имоти са на мое име. Кристиан все пак имаше достатъчно мозък да не напусне работа, така че развръзката можеше да се сметне за щастлива. Жал ми беше само за Жорко, на колко ли мъже щеше да трябва да вика татко докато порасне и да се страхува, че ако ги разсърди ще го изгонят на улицата.