В началото с Иван се засичахме понякога случайно на разни места, но той избягваше до колкото можеше такива срещи. Де факто ми беше върнал „Лавекс“ и каза аз да си вземам всички решения и пари. Дяла си в кафето го прехвърли на дъщеря си и аз и казах, че тя е шефа. Иван повече не стъпи там. Аз също спрях да ходя. Когато с него се разделихме казах на Криси да напусне, той нямаше да го уволни, щеше да му е неудобно. Криси ме изгледа:

– Защо да напускам? Скарахте ли се?

Погледнах го изненадано и той ми се усмихна:

– Знам за вас, мамо. Той непрекъснато приказваше за тебе, не можеше да се усети.

Замълчах и Криси ми се усмихна пак:

– Утре ще му кажа, че напускам. Но грешиш, мамо. Той е много по-свестен от Борил. Борил само те използва, просто ти не го виждаш.

Продължавах да мълча и Криси ме прегърна през раменете:

– Не ми се сърди мамо, но не разбираш нищо от мъже.

Засмях се и го целунах по бузата:

– Затова Господ ми даде син, да се науча. Съжалявам, че стана така, знам че работата ти харесва.

– Няма нищо, ще си намеря друга. Мамо, Светла споменавала ли ти е нещо за Бразилия?

– Не, какво за Бразилия?

Той се почуди и после ме погледна:

– Казаха ми че от една година има връзка с някакъв бразилец. Идвал няколко пъти в България заради нея и искал тя да замине с него. Сега се съгласила и се готвела да замине. Аз... ще трябва да си гледаме Бори, няма да и дам да го вземе. Нали ще ми помагаш?

Почувствах се сякаш падам от много, много високо.

– Тя няма да те пита, Криси! Ще го изведе тайно от страната и повече няма да го видим. Никога няма да го открием в Бразилия, просто ще изчезнат.

Той ме изгледа:

– Няма да посмее!

– О, ще посмее, повярвай ми. По дяволите, Криси. Хиляда пъти ти казах да се съберете да живеете заедно. Но не, по-важно беше да се правиш на големия плейбой и всяка вечер да си с различна жена. Как може да си толкова тъп?!

– Стига, мамо.

– Стига ли... Повече никога няма да видя внука си, а ти ми казваш стига?! - Наведох се към него – Още тази вечер отиваш при нея. Сваляй и звезди, ходи по вода, прави каквото искаш, но ако не я убедиш да сключите брак и да си избие бразилеца от главата, Господ ми е свидетел, че ще те нарежа на парченца жив и ще нахраня кучетата с тебе.

– Мамоо...

– Не ме мамосвай, ако загубим Бори, повече не ми се мяркай пред очите, никога! Ясна ли съм?! Ясна ли съм, Кристиане?!

Той постоя малко мълчаливо и после ме погледна:

– Добре, не се ядосвай, ще се оправя с нея. Няма нужда да сключваме брак, просто ще и го обещая. Всичко ще е наред, знам какво да и кажа.

– За бога Кристиане, не може аз да съм те родила толкова тъп! Ти какво, за някой неотразим Казанова ли се мислиш? Откъде знаеш, че не харесва повече другия. Той може да има повече мозък от тебе и да и казва само нещата, които иска да чуе. Отиваш, убеждаваш я че е най-страхотната жена на света и идваш да ми кажеш датата на сватбата. Тя иска сватба на яхта в Средиземно море, кажи и че ще е така. Ако сега е решила, че иска да е на Марс, ще я заведеш на Марс. Въобще не ми пука как ще я превъртиш, но ако не я накараш да се ожени за тебе, иди и сам се гръмни, за да не го правя аз.

– Стига, мамо. Не искам да се женя за нея. Въобще не искам да се женя, рано ми е още.

Наведох се на два сантиметра от лицето му:

– Не ме интересува какво искаш. Или ще се ожениш за Светла и ще ми опазиш внука или повече няма да те погледна. И не само това, направо ще те обеся на някой телеграфен стълб, защото точно това заслужаваш. Като си искал да не се жениш да си беше държал гащите вързани и да не си правил дете. Ще престанеш да се държиш като леке и ще правиш какво ти кажа, защото ти е бедна фантазията колко съм ти бясна. Сега ми се махай от очите и не се връщай докато не определите дата за сватбата.

Кристиан ме погледна възмутено:

– Не ми говори така!

– Ако загубя внука си, това как ти говоря ще ти е най-малкия проблем. Повярвай ми! Сега си вдигай задника и отивай при нея. И имай късмет да не успееш да я убедиш да се ожените.

Той се нацупи и си тръгна от офиса ми. Отпуснах се назад на дивана и затворих очи. Ако Кристиан се провалеше, не знаех какво да правя. Разбирах Светла, на нейното място щях да постъпя по същия начин. Нищо не я задържаше в България, единствените и близки хора бяха сестра и, и детето и. А те щяха да отидат с нея. Тук не се чувстваше сигурна, всичко което имаше и го бях дала аз. Живееше в жилище което аз и бях купила и работеше бизнес, който аз и бях направила. Но аз бях просто една чужда жена, дори не и бях свекърва в нормалния смисъл на думата. Тя не беше от хората, които обичат да зависят от някого, а сега и се налагаше да се съобразява за всичко с мен. Стараех се да и е добре, но и майката на Борил се стараеше да се държи по същия начин с мен, което не ми пречеше понякога да искам да я удуша, независимо че я харесвах. Едва ли и беше лесно на Светла. Кристиан беше виновен за всичко, ако се беше държал нормално, ако си бяха сключили брак, нищо от това нямаше да се случи. Тя не ходеше, щеше да си седи вкъщи, да си гледа семейството и работата и всичко щеше да е наред. Боже, защо никога Господ не се смиляваше над изстрадалата ми глава и винаги всичко трябваше да е по най-трудния начин...

Вечерта разказах на Борил, не му казах, че съм овикала Кристиан, само че Светла смята да замине и че мисля, че ще отвлече Бори. За моя изненада той не мислеше така:

– Паникьосала си се без причина, Алекс. Ако наистина беше решила да заминава, щеше да дойде да приказва с тебе да убедиш Кристиан да и разреши да изведе детето.

– И да рискува той да не се съгласи и да е предупреден, едва ли.

– Тя няма да рискува да загуби парите, Алекс. Ако скрие Бори, парите секват. Тя не иска това, така че ще иска да се разберете с добро.

– Не мисля, че парите я интересуват толкова.

Борил ми се усмихна:

– Подценяваш я, Алекс. Което е странно, защото тя е точно като теб. Знае точно какво иска, не оставя емоциите да и се бъркат и всеки път си постига своето, ти правиш точно същото.

Изгледах го:

– Меркантилна кучка ли ме нарече току що?

Той ме млясна по бузата:

– Това не е обида коте, всички оправни жени сте такива. Ти тръгна с менe заради парите ми, Светла направи същото със сина ти и то толкова хитро, че получи всички облаги, без дори да и се налага да търпи Кристиан.

Поклатих глава:

– Грешиш за нея. Тя не е искала нищо, аз реших че трябва да и дам.

Борил се засмя, прегърна ме и пак ме млясна:

– Ти също не искаше нищо. И това страшно много ме впечатляваше. Но в крайна сметка точно ти накрая успя да ми измъкнеш всичко, а всички дето се имаха за голямата работа се провалиха в това. Така че никога не подценявай скромна и кротка жена, такива сте най-опасни. Затова не се притеснявай за Светла, просто ще вдигаме мизата, докато постигнем взаимноизгодно споразумение и всички ще сме щастливи.

– Искаш да откупувам внука си?

– Защо, сега нещо друго ли правиш? Ако не и даваше пари, тя щеше да е забила на някъде с Бори, нали?

– А какво да прави, да умира от глад ли? Слушай, не казвай на Криси, че съм ти казала. Той иска да се оправи сам с нея. - оставаше само Борил да му каже, че Светла няма да вземе Бори и Кристиан веднага щеше да я зареже пак. Докато заплахата му държеше влага, имаше някакъв шанс най-накрая да го подпишат тоя проклет брак. Щом веднъж получеше сигурност, Светла повече никъде нямаше да отиде, ако ще на Кристиан да му пораснеше крокодилска опашка и да си направеше харем вкъщи. И щеше да си го търпи, както аз тоя до мене.

На другия ден пих три валериана и хванах Кристиан с хубавото. Дръпнах му шестчасова лекция колко ще му е хубаво да е женен и му давах Борил за пример. Накрая той въздъхна:

– Добре, ама да знаеш че го правя само, за да е добре Бори. Ще се оженим, не се притеснявай. Тя си ме иска и ще разкара бразилеца. Всичко ще наред.

Или него ден някой ангел е бдял над Бори, или аз много дълбоко подценявах сина си, но още на третата седмица той цъфна ухилен у нас:

– Съгласи се. Не сме решили кога ще подпишем, но се съгласи. Ти беше права, иска яхта. Може и в нашто море. Но не иска нещо много официално.

– А бразилеца?

– Вече е история. Мамо, може ли да си купим къща, нещо наистина готино, с голям басейн? Всичките ми женени приятели живеят в къщи и...

– След сватбата.

– А може ли сватбеното ни пътешествие да е околосветски круиз? Има един петзвезден кораб, малко е скъпичко, но...

– Може и междугалактически круиз, стига да си го платиш.

– Ама...

Изгледах го:

– В това положение сме заради тебе, така че не прекалявай.

На другия ден връчих лист и химикал на Светла и и казах да напише съчинение на тема „Моята мечтана сватба“. Тя ми върна листа:

– Малка яхта и двайсетина човека. Наемаме яхтата и поръчваме храната, това е.

Кристиан я изгледа възмутен:

– Какви 20 човека?! Ние да не сме някои дъртаци на петнайсти брак? Искам сватба като на мама и Борил или по-голяма.

Аз бутнах пак листа на Светла:

– Разберете се и пишете.

Получих ферман от четири листа написан от Кристиан. Боже, син на арабски шейх да беше, щеше да има по-малко претенции. Съкратих листите до един и въпреки това ми отне почти три месеца да организирам сватбата. Накрая вече сънувах яхти, рокли и букети. И в последния момент ми сервираха ново двайсе, Галя също щеше да се жени и изведнъж с Кристиан решиха, че искат двойна сватба. След като си върнах граматиката, тъкмо бях решила че най-накрая съм приключила с цялата подготовка, се заех да разбера откъде им е хрумнала тая тъпа идея. Погледнах ухилената физиономия на Борил и ми се прииска да го удуша. Той ме погледна невинно:

– Ще наема най-голямата яхта, която намеря. Ще излезе същите пари като двете сватби поотделно, но ще съберем очите на всички. Ще го пуснем и във вестниците да се изфукаме. Гениален съм, нали?

Поех си дълбоко въздух и му дръпнах грандиозен скандал. Когато се уморих звъннах на Надя и го предадох на нея, тя също беше подготвила всичко за сватба в Англия и беше възмутена колкото мен, трябваше да почваме всичко отначало. Накрая Борил махна с ръка:

– Абе прайте каквото искате, за к'во ми трябваше и на мене да се обаждам.

Аз поклатих глава:

– О, не. След като го измисли, сега отивай да търсиш друга яхта.

Вечерта звъннах на Надя:

– Моля ти се, не харесвай нищо поне до третата яхта.

Тя ми се ухили:

– Мислех до петата.

Накрая Борил беше толкова изтормозен от търсенето, ние нафитквахме децата да отхвърлят всичките му предложения, че каза на Галя:

– За к'во ви е да се жените, живейте си така. То подписа не прави брака.

Надя го отряза:

– Стига си приказвал глупости на детето и намери най-накрая някоя яхта, която да им хареса. Все пак искат да се оженят тоя век.

Борил ми хвърли един поглед как се подхилвам, после погледна Надя и поклати глава:

– Боже, къде ми е бил акъла да се хвана с вас двете. Вие сте изчадия от ада.

Аз му се ухилих:

– И ние те обичаме, скъпи.

В крайна сметка сватбата се очертаваше върха на парвенющината, но Борил беше във възторг и измисляше все нови работи, за да сме покажели колко сме богати.

– Златни прибори?! За бога Бори, как мислиш да ги опазим, за масите ли ще ги заковем? Това не са 5 човека, че да ги е срам да ги свият.

Той ми се ухили:

– Фалшиви ще са, 15 кинта парчето. Според тебе колко ще откраднат?

Хвърлих един поглед на списъка с гости:

– Една трета?

– Ами, поне половината. Клептоманията е много заразна болест, а повечето са богаташи, те много лесно я прихващат.

– Покани си приятелите, Светле.

Тя ме гледаше.

– Това си е твоя ден, направи си го да ти е хубаво.

– Няма да се впишат, мамо.

– Да не ти пука. Покани всички, които искаш.

Като знаех какви ще са гостите на Галя, никой нямаше и да забележи тези на Светла.

– Криси, купи ли костюм на баща си?

– Да, но той не иска да идва сам.

– Ще му се наложи, не искам жена му - живееше с една мацка, която изглеждаше сякаш си вади хляба на магистралата и се държеше точно така.

– Добре, ще му кажа – и Криси не беше възхитен от мащехата си.

Сватбата мина прекрасно, децата бяха много щастливи и Борил излезе прав, събрахме погледите на всички. Огромна яхта, кичозен лукс и арогантна демонстрация на новопридобито богатство, какво повече му трябва на човек, за да му завиждат всички. Е, още на втория ден след това се разчу, че златните ни прибори са били фалшиви и сигурно имаше много разочаровани от този факт, защото изчезнаха близо 100 броя, но пълно щастие няма. Следващите няколко месеца бяха едни от най-спокойните и приятни в живота ми от много време насам. И разбира се накрая Борил отново изпорти всичко. Хвана се с някакво курве, започна пак с купоните и разбира се пак се пропи. Кой казва, че всичко в живота не се повтаряло...