В началото с Иван се засичахме понякога случайно на разни места, но той избягваше до колкото можеше такива срещи. Де факто ми беше върнал „Лавекс“ и каза аз да си вземам всички решения и пари. Дяла си в кафето го прехвърли на дъщеря си и аз и казах, че тя е шефа. Иван повече не стъпи там. Аз също спрях да ходя. Когато с него се разделихме казах на Криси да напусне, той нямаше да го уволни, щеше да му е неудобно. Криси ме изгледа:
– Защо да напускам? Скарахте ли се?
Погледнах го изненадано и той ми се усмихна:
– Знам за вас, мамо. Той непрекъснато приказваше за тебе, не можеше да се усети.
Замълчах и Криси ми се усмихна пак:
– Утре ще му кажа, че напускам. Но грешиш, мамо. Той е много по-свестен от Борил. Борил само те използва, просто ти не го виждаш.
Продължавах да мълча и Криси ме прегърна през раменете:
– Не ми се сърди мамо, но не разбираш нищо от мъже.
Засмях се и го целунах по бузата:
– Затова Господ ми даде син, да се науча. Съжалявам, че стана така, знам че работата ти харесва. ...