– Ела да те запозная с едно хубаво момиче, иска да говорите за една работа.
Мъжът ме огледа и се подхили, май не бях първата, която Борил водеше така. Усмихна ми се любезно и продължи да ме оглежда сякаш ще ме купува. Беше на години колкото Борил и имаше същия намазан вид. Подаде ми ръка:
– Димитров, приятно ми е.
– Петрова, и на мен.
– Снахата ни – обади се Борил – на Александра.
Погледа на Димитров веднага се смени:
– Абе видя ми се позната отнякъде, ама не се сетих веднага. - обърна се към мене – Виждал съм те с Алекс. Аз съм Огнян.
– Светла.
Димитров ми се усмихна:
– Със свекърите ти колкото купони сме вдигали навремето, ама на вече не остава време да се видим. Вие тука ли живеете или навънка някъде?
– Тука са. - обади се Борил – Имат малко детенце, ама не седи мирна, иска да работи и на, отиде си купи една обществена пералня. И затова иска да говорите.
Димитров се обърна към мене: ...