– Ела да те запозная с едно хубаво момиче, иска да говорите за една работа.

Мъжът ме огледа и се подхили, май не бях първата, която Борил водеше така. Усмихна ми се любезно и продължи да ме оглежда сякаш ще ме купува. Беше на години колкото Борил и имаше същия намазан вид. Подаде ми ръка:

– Димитров, приятно ми е.

– Петрова, и на мен.

– Снахата ни – обади се Борил – на Александра.

Погледа на Димитров веднага се смени:

– Абе видя ми се позната отнякъде, ама не се сетих веднага. - обърна се към мене – Виждал съм те с Алекс. Аз съм Огнян.

– Светла.

Димитров ми се усмихна:

– Със свекърите ти колкото купони сме вдигали навремето, ама на вече не остава време да се видим. Вие тука ли живеете или навънка някъде?

– Тука са. - обади се Борил – Имат малко детенце, ама не седи мирна, иска да работи и на, отиде си купи една обществена пералня. И затова иска да говорите.

Димитров се обърна към мене:

– Няма да съм много от полза, ние имаме сключен договор вече – погледна Борил – При Божката сме. Миналата година преподписахме за още 5 години. Ако беше преди да преподпишем... ама сега няма как.

Борил махна с ръка:

– Зарежи го тоя, миналата година идва да ми вика наште да гласуват за неговия човек на изборите. Щял съм да съм доволен. Абе, викам да ми се махаш от главата, навремето за един камион те помолих и не даде, казах ли ти че един ден ше допреш до мене. Ама ти вика, сега за работи отпреди 100 години ли ще гониш ким? 100, 200 викам, който ме е наритал и аз го наритвам. - погледна Димитров в очите - Догодина наште всичките са за тебе, отсега ти го казвам. Сега ще купуваме и „Хамко“-то, и те.

Димитров го изгледа скептично:

– И Сивов ще се кандидатира.

– Знам, той ми каза. Викам му, няма да ми се сърдиш брат, ама аз съм за Оги. Сега мен ме знаеш, при мене курвенски номера няма, казвам си за кой съм отначало и толкова.

Димитров се ентусиазира:

– Аз само да стана и знаеш, ония работи там, всичко е оправено. Това ще ми е първата работа.

Борил му се усмихна:

– Е, не се знаем от вчера. Знам, че си сериозен човек. Пък и ние нещо лошо ли искаме, нали за хората е всичко, те ще го ползват. Сега в тая част на парка какво има там, само наркомани и кучешка пикня. Манов ми се звери, на една маса бяхме някъде, не останало зелено местенце, всичко сме залели с бетон. Абе, викам, ти като си такъв природозащитник защо не отиде да живееш на палатка, ами загради пет декара място и направи хиляда квадрата къща в гората. Ти колко дървета викам изсече и то само за твоя си задник, а мен ще ме разигравате за едни трънясали 20 декара, дето ще живеят после 2000 човека и то ще живеят като бели хора. Ама имало не знам си колко редки дървета, а аз съм искал да ги изсека. Абе викам пут... - Борил ме погледна – баба ти лелина има, ти викам ходил ли си на място да видиш какво има. Мангалите отдавна всичко са изсекли, редки, то никакви дървета няма вече, те редки. Или викам ви е мъчно, че ме нямате написан в оня тефтер и затова се ядете. Няма викам и да ме имате, хапете се отзад.

Другият мъж се засмя:

– Не се отчиташ, а?

Борил му намигна:

– Отчитам се бе, на жената. Аз им казах, ако искат ще се отчета и на техните жени така, те като не могат.

Димитров се разхили и с Борил нещо си смигнаха. Май Борил беше станал баджанак с някой от тези, които му правеха сечено за парцела. Димитров се обърна към мене:

– Твойта работа ще я оправим, браво че искаш да работиш. - погледна пак Борил – Тоя месец няма да стане, че трябва там разни формалности да оправим, но другия подписваме.

Борил кимна, че е съгласен и после направи жест с ръка към Димитров:

– Ти там квото си зимаш сега си остава, само ако можеш дигни още малко цената.

– Чисто ще си взима момичето, с Божката бяха други нещата. Аз свои хора не набутвам. Цената не може, че вече е накрая, ама килограмите там ще ги оправим. Къде е тая пералня?

– По пътя за борсата – обадих се аз.

– Ами дайте да я преместим в болницата.

Борил го погледна:

– Ами догодина?

– Е, той Василев ще остане на мойто място, а и ще изпипаме договора да няма разваляне.

– Консумативите?

– За сметка на болницата. Десет години чиста работа. – Димитров се обърна към мене – Какво ще кажеш?

Усмихнах се:

– Че ако стане, ще имам много да черпя.

Димитров махна с ръка:

– Брой го станало. Кога ще се видим като хората, бе Бори? Е, децата не се познават вече. И аз имам нова снаха, ще се разминат на улицата и не се знаят..

– И аз все викам трябва да се съберем и на все става нещо. Ама ще го направим тоя път, обещавам.

Поприказваха си още малко общи приказки и си тръгнахме. В колата Борил ме хвана за ръката:

– Така, и работата я оправихме. Други проблеми за решаване има ли?

Поклатих глава:

– Няма.

Той потупваше с ръцете ни коляното си и ме гледаше в очите:

– Сигурна ли си, че няма?

– Да.

– Напълно сигурна?

Усмихнах му се:

– Напълно.

Той посочи лицето ми:

– Добре, ей така искам да те виждам, усмихната и спокойна. А като изникне някакъв проблем просто идваш, казваш ми и аз го оправям. Нали така?

Усмихнах му се пак:

– Добре. А аз как да ти се реванширам за всичко?

Наведе се към мен:

– Ще ми обещаеш да ми подаряваш по една истинска усмивка всеки ден. И да го забравиш онова ножче. Става ли?

Бях се извъртяла към него и си бях подпряла главата на седалката, лицата ни бяха на по-малко от педя едно от друго.

– Искам да дойдеш следобед вкъщи.

Борил се подсмихна леко и аз му направих муцунка:

– Имам една тава безстопанствени кюфтета.

Той се засмя и ми намигна:

– А, кюфтета не отказвам. Нито пък нещо друго, аз съм много добро момче, и друго да ми дадеш и него ще го изпапкам цялото.

Наклоних глава към него:

– Другото е много сладко, не е полезно за момченца като теб.

Той погали коляното си с ръката ми и се разсмя:

– Много ли е сладко? Много си ербап като сме в средата на улицата и се виждаме отвсякъде. Не казах нищо. Пресегнах се към си ди плеъра и избрах една песен, той много харесваше Ивана:

♬

За какво съм ти такава, полудевствена, наивна...
Нищо общо с жените, на които ти си свикнал!...

Хайде влизай без да чукаш, виждам че не се страхуваш ...
Влез в големите проблеми, ейй това те чака с мене...¹

♬

Борил ми се усмихна като чу песента, после запали колата, включи се в движението и мълча една, две минути. Аз продължавах да лежа на седалката обърната към него и той завъртя глава към мен:

– Сега, прибирам се, удрям си един душ, мятам малко дрехи в куфара и запрашвам с 200 към Гърция с колата. След няколко часа съм там. Ти се прибираш, оправяш се със сестра ти да гледа Бори два, три дена, наспиваш се хубаво и сутринта отиваш на летището. Ще ти резервирам билет и мой човек ще те чака като кацнеш в Гърция и ще те докара при мен. Ще наема една вила до която се стига само по море, сега е мъртвия сезон, няма да има навлеци с лодки, ще сме съвсем сами. Ще видя как е времето и ако е хубаво ще наема яхта, ако е лошо моторница, да се разкарваме. Хич да не става морето не ми се вярва. Като ти омръзне се прибираме пак по същия начин. Никой никъде няма да ни види заедно, няма за какво да се притесняваш. Ако не искаш там, където кажеш там отиваме. Само че, ако е по-далече ще трябва да го измислим аз да летя до друго място и после с кола да дойда. И ако не съм ходил, ще трябва на място да поогледам какво да резервираме, че не е умно да се изтъпанчим заедно на хотел. Пак някоя вила трябва. Или апартамент. Ще видим, ще го измисля, ти само кажи къде искаш.

Гледах го. Така ми се искаше да кажа да... Наистина много ми се искаше...

Седнах нормално на седалката:

– Гръцкия въздух е вреден, кюфтенцата са полезни. Така че, да се ограничим с кюфтенцата.

Той изпухтя:

– Ей, мама му стара, всеки път правиш така. Дръпниш въдичката, колкото да се увериш, че съм захапал яко и после - чупката, не та ща. Аз ако взема да те въртя така хубаво ли ще ти е?

Погалих го по ръката над лакътя:

– Стига, Бори. Не си играя с тебе. Просто... - погледнах го в очите – не мога да си позволя да правя всичко, което ми се иска. Ти също, независимо какво си мислиш в момента.

Борил ме изгледа:

– Ай ся кажи и че искаш да сме само приятели и си ми изиграла класиката в жанра.

Направих му физиономия:

– Ти си се оженил за свекърва ми, Бори. Не вади мене виновна, че съм с девствен пояс. На мене ми убива повече отколкото на теб.

Той се наведе към мене:

– Коте, това бля, бля че нищеш заради Алекс почва да ми писва. Много добре знаеш, че като си мълчим и двамата и се пазим никой няма да разбере. Сега, не си жена дето не знае дали и се пикае или и се ебе, така че дай да си говорим като възрастни хора, ставам ли титуляр или терена пак е зает и съм забит още на резервната? Щото да ти кажа честно, омръзна ми да вися там цяла година и смятам да напусна отбора. Та последно, искаш ли да ходим в Гърция или другаде или нищеш? Ако не искаш, ок, няма да ти досаждам повече. Е?

Замълчах. Лошото на цялата сценка беше, че беше трезвен и говореше абсолютно сериозно. Здраво бях оплескала нещата. По дяволите... Докоснах ръката му над китката:

– Спри тук.

Изгледа ме и отби до тротоара. Хванах дръжката на вратата и после се обърнах към него:

– Не искам заради Алекс, Бори. Знам, че не ми вярваш, но това е истината, не искам заради нея. Тя е добър човек и не го заслужава.

Той сви рамене:

– Ок, няма да ти досаждам повече.

1 Пий едно - Ивана