20 mar 2007, 17:06

Вина 

  Prosa
779 0 0
3 мин за четене
Вина....
Изпитваш ти вина, за нечия ограбена душа,
изпитваш ти вина, за сълзите на една жена...
Вината в теб ще расте с всеки идващ ден,
ще се проклинаш ти и ще те боли...
Една жена, а всъщност всичко,
една жена, която те обичаше, една жена, която за тебе умря, една жена ще те преследва и в съня...
Вината ти не мога да простя, защото в мене всичко умря, останах тук да отмъстя, за нейната ограбена душа, за всяка сълза и всяка лъжа...
Не моли ме ти за прошка, ти над нея не се смили,
не ще ти аз простя, защото всичко в мен е вече хлад,
сърцето ми изстина и няма надежда, че мога да живея...
В пустиня ти превърна моята душа, а вината те измъчва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??