Вина....

Изпитваш ти вина, за нечия ограбена душа,

изпитваш ти вина, за сълзите на една жена...

Вината в теб ще расте с всеки идващ ден,

ще се проклинаш ти и ще те боли...

 Една жена, а всъщност всичко,

една жена, която те обичаше, една жена, която за тебе умря, една жена ще те преследва и в съня...

Вината ти не мога да простя, защото в мене всичко умря, останах тук да отмъстя, за нейната ограбена душа, за всяка сълза и всяка лъжа...

Не моли ме ти за прошка, ти над нея не се смили,

не ще ти аз простя, защото всичко в мен е вече хлад,

сърцето ми изстина и няма надежда, че мога да живея...

В пустиня ти превърна моята душа, а вината те измъчва

и молиш ти сега след смъртта на любовта, след смъртта на нашето малко  дете...

Да, аз тебе виня за смъртта на слънцето в живата ми,

аз за нея живях, тръпнех и копнях, но ти и нея погуби,

както погуби и мен, нека всичко те измъчва, нека те боли и вината ти ще расте и ще се разкъсваш ти между четири стени... Ще молиш ти, както молих аз преди, но прошка няма да получиш, защото аз живея, за да отмъстя...