Случвало ли ви се е да се чувствате виновни, когато нещо се прецака? Да чувствате, че нещо се е провалило заради вас, макар това да не е така?
Точно така се почувствах онзи ден. Виновна. Никога не съм се чувствала по-гадно, сякаш съм най-низшето същество на планетата и не заслужавам ничие съжаление. И беше така. Макар другите да ме успокояваха и да ми повтаряха, че всичко ще се оправи и че вината не е моя, аз знаех, че грешат. Лъжеха ме. Това ми беше познато. Както миналата седмица, когато ходих на пазар с приятелки и си харесах една ужасна блуза. Всички се усмихваха насила и казваха: "Страхотно ти стои!", "Невероятна е!". Знаех, че блузата е кофти, но въпреки това я купих. Какво пък - някакви си 2000. Може би се надявах, че като я облека вкъщи ще ми хареса. Плюс това на мен всичко ми стои добре. Но в крайна сметка я подарих на готвачката ни. Милата, определено имаше нужда от нея.
Осъзнавах, че този път бях виновна. Беше гадно. А най-тъжното е, че дори не пророних сълза! Мразя се, кога ...