Нощта дойде твърде бързо. В тъмнината на стаята, единствено въгленчето на цигарата ми показваше, че има някой.
- Да изиграем партия шах?
Не се учудих или стреснах. Знаех, кой е.
- Толкова отдавна те нямаше, че бих играл и на покер с теб.
- Тогава да започваме.
- За съжаление, нямам твоите дарби да виждам в тъмното. Трябва да светна.
- Извинявай, забравих, че ти трябва изкуствена светлина.
Отидох до ключа и го натиснах. Белотата на стаята ме заслепи.
Беше седнал във фотьойла и приличаше на малко момченце. Единствено прошарената му брада показваше, че е старец.
Върху стъклената маса имаше дъска с бели и черни квадрати, като тия за шахмат, но фигурите нямаха никаква връзка с играта. На двойни редици стояха, абсолютно еднакви сиви пионки. Много приличаха на пешки с облите си главички, обаче върху тях, като рогца бяха малки коронки. Приличаха на принцеси, които някога ще станат Кралици.
- И как се казва тази игра, с тези фигури?!
- Шах разбира се! ...